Една нощ през самотния октомври [bg]

Обиколихме бавно опожарената къща и я огледахме. Сред обгорелите греди и разрушени стени, някъде долу успях да забележа маси с изпочупено оборудване. Миризмата от огъня и влагата наоколо правеха невъзможно да доловя някакви полезни миризми. Казах това на Грималкин и тя попита:

— Значи не можеш да разбереш дали Добрия доктор и помощниците му са се измъкнали?

— Боя се, че не.

Отидохме да надзърнем в плевнята. Когато се отдалечихме от обгорялото място и приближихме постройката, долових свежа миризма. Много свежа. Точно напред. Хукнах.

— Какво има? — попита Грималкин.

Нямаше време да й отговоря. Видях да свива зад ъгъла на плевнята и полетях нататък. Той ме видя, даде си сметка, че мога да тичам много по-бързо от него и се шмугна в един от многото дървени сандъци, пръснати наоколо. Приближих и мушнах вътре муцуната си с оголени зъби.

Бубо се бе сврял в най-далечния ъгъл.

— Не забравяй какво казват за притиснатите в ъгъла плъхове — предупреди ме той. — Можем да бъдем жестоки.

— Сигурен съм — отговорих. — Но какъв е смисълът? Никой не иска да ти навреди.

— Ти ме гонеше!

— Исках да говоря с теб.

— И затова водиш със себе си котка?

— Ако не искаш да говориш с мен, мога да те оставя да поговориш с нея.

Отдръпнах се.

— Не! Чакай! Предпочитам с теб!

— Добре — съгласих се аз. — Просто искам да знам какво се е случило тук.

— Стана пожар.

— Виждам. Как така стана?

— Експерименталният човек се ядоса на Добрия доктор и започна да чупи лабораторията. Някакви искри от апаратурата подпалиха къщата.

— Експериментален човек?

— Знаеш го. Едрият тип, който Добрия доктор сглоби от частите, които му изкопа помощникът.

Припомних си миризмата на смърт и започнах да разбирам.

— И какво стана после?

— Експерименталният човек избяга навън и се скри в плевнята, както винаги след скарване. Аз също излязох, а къщата изгоря.

— Добрия доктор и помощника му успяха ли да се измъкнат навреме?

— Не знам. Когато по-късно излязох и погледнах, нямаше по какво да разбера.

— Ами експерименталният човек? Той още ли е в плевнята?

— Не. Малко по-късно избяга. Не го знам къде е.

Направих крачка назад и измъкнах главата си от сандъка.

— Извинявай — казах.

Грималкин се приближи веднага и попита:

— Отварач или затварач беше Добрия доктор?

— Моля! — проплака Бубо. — Остави ме да живея! Аз съм само един най-обикновен стаден плъх! Не ме давай на нея!

— Вече съм яла — отвърна Грималкин. — Освен това ти дължа учтивост като на участник в Играта.

— Не, не ми дължиш. Всичко свърши! Свърши!

— Това, че господарят ти е мъртъв, не означава, че трябва да променя отношението си към теб.

— Но ти знаеш! Не може да не знаеш! Играеш си с мен, както обикновено правят котките! Аз не съм участник и никога не съм бил! Наистина ли си яла скоро?