Една нощ през самотния октомври [bg]

28-и октомври

Знаех, но разбира се най-напред трябваше да проверя като го разположа върху терена. Наминах покрай повечето от местата, които посетих вчера и се питах кой друг би могъл вече да се е досетил. Видях викария, той също ме видя в далечината, след като Текела насочи вниманието му към мен. Тъкмо пренасяше някакъв кашон от каруцата до къщата си. Спря, за да ме изгледа свирепо. Все още беше с превръзката на ухото си. Големия детектив, мисис Ендърби, заварих на едно дърво с бинокъл в ръка. Когато минах отдолу, тя ме повика:

— Смрък, моля те ела тук.

Продължих нататък.

Слънцето проблясваше от време на време през облаците. Вятърът носеше паднали и падащи листа. Отправих се на юг.

Бубо бе установил домакинството си в нашата изба, въпреки че имаше разрешението ни да се разхожда из къщата и се хранеше с мен в кухнята.

— Какво стана с Нещата от огледалото — попита ме той. — А и със самото огледало?

Разказах му за нападението, сполетяло ни след връщането ни от града. С това стана дума и за самото ни пребиваване там.

— Не бих изключил викария — каза Бубо. — Стрелял е много пъти по мен с арбалета си, а не съм му направил нищо, освен дето понякога съм тършувал в кофата му за боклук. Това може ли да е причина да забиеш стрела в някого? Надявам се да се провали в края на краищата и вие да го изпратите в забвение.

— Доколко знаеш за Играта? — попитах го аз.

— Слушал съм доста. Виждал съм доста. Всички говореха с мен без притеснение, защото ме смятаха за участник. След време наистина започнах да се чувствам като такъв. Толкова неща знам за нея!

И ми разказа как определени хора били привличани на определено място в определена година, в една нощ през самотния октомври, когато луната грее пълна на празника на Вси светии, и когато можело да се отвори пътя, по който Старите богове да се върнат на земята; как някои от тези хора помагали при отварянето, а други се стремели да им попречат и пътя да остане затворен. Затварящите печелели в продължение на векове — често само на косъм — и се разказвало за някакъв тайнствен човек, полупобъркан убиец, скитник и неговото куче, които винаги се появявали, за да затворят пътя. Според някои това бил самият Каин, обречен да ходи по земята белязан. Според други, той бил влязъл в сговор с някой от боговете, който искал да попречи на другите. Никой не знаел със сигурност. А хората се сдобивали с някои пособия и предмети, притежаващи сила и се събирали на определеното място, за да опитат да осъществят волята си. Печелившите се разотивали, а загубилите трябвало да страдат заради действията си, като изтърпят реакцията на космическите принципи, участващи в опита. След това Бубо изреди играчите и техните пособия, добавяйки, че е чувал за изчисленията, гаданията, магическите нападения и отбранителните техники.