Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Когато лодката заобиколи една издадена в морето скала, корабът се скри от очи. Напред Хиеро различи вдаден навътре каменен вълнолом. Горе, закътан в скалите, тежко се издигаше квадратен каменен замък. Масивните железни врати се издигаха високо над обкръжаващите го канари.
Сякаш нищо не растеше на този осеян с черни и сиви камъни остров. Стените на замъка почти се сливаха с общия фон. Няколко фигури в неизменните наметала и качулки се разхождаха зад зъберите, но не приличаха на стражи. Очевидно, крепостта на Нечестивия не се нуждаеше от часови.
З’дан се обърна от носа на лодката и се взря настойчиво в Хиеро. После посочи масленочерната вода пред себе си.
— Гледай насам, свещенико! На този остров има много пазачи. Запомни добре! Никой не може да напусне Мъртвия остров Манун без разрешение!
Хиеро се взря в повърхността на морето. Близо до лодката, виждащо се ясно дори през мъглата и дъжда, изплава нещо закръглено и светло, приличащо на увеличено многократно парче от въже. Създанието се извиваше във водата и свещеникът видя, че на единия край се намира нещо приличащо на очи и уста — кошмарната глава се издигна на метър над повърхността и настойчиво заследи лодката. Кръглата паст на огромната червообразна твар ритмично се свиваше и разпускаше, показвайки няколко реда остри бели зъби. Накрая сякаш удовлетворен от огледа червеят напълно беззвучно изчезна в дълбините, като докосна дъното на лодката. Дължината му достигаше няколко метра.
Свещеникът погледна З’дан и едва забележимо повдигна рамене, а лицето му остана спокойно и непроницаемо. Адептът на Нечестивия се ухили злобно.
— Ти ми изглеждаш смелчага, свещенико дребен. Да видим, много ли от храбростта ти ще остане, когато направим визита в Дома на нашето Братство. Дали е приятно място?
Хиеро не обърна внимание на тази думи. Колкото повече лодката се приближаваше към острова, толкова повече се усилваше незримото налягане над съзнанието му. Той усещаше, че З’дан знае това. Злата сила, царуваща на острова, го чакаше и се бе подготвила внимателно за идването му. Това бе опит едновременно да го сломи и провери, доколко може да защитава разума си. Нечестивите управници на Манун, вероятно не знаеха с кого си имат работа. Те биха могли да го убият, докато се въргаляше без съзнание. Но очевидно разчитаха, че ще успеят да го убедят да се присъедини към Тъмното Братство!
Лодката се блъсна в брега и свещеника бе изтласкан на каменистата суша. После трябваше да върви след мрачните фигури в сиви качулки към вратите на замъка. Косматият Ревльовец завършваше шествието. Това последно усилие, не особено значително, почти изтощи физическите му сили. Не знаеше, колко продължително е бил в безсъзнание, но се усещаше изморен до смърт. Освен това беше гладен и жаден. Трябваха му поне няколко минути почивка. А враговете му съзнаваха преимуществото на разпит на отслабнал и полужив пленник.
Особено го изморяваше необходимостта да поддържа непрекъсната защита против телепатичното въздействие. Така губеше и последните остатъци на енергийните си запаси. На средата на пътя той падна и когато косматата лапа на Чи-Чук „нежно“ го изправи на крака, отново се строполи на земята. Нарочно не се опита да се изправи, като постави мислена преграда само срещу неприятните физически въздействия. Докато лежеше Ревльовецът го удари няколко пъти, но той не усети нищо. З’дан внимателно изгледа пленника.
— Спри — каза Адептът на лемута. — Вдигни го! Нямаме никаква полза, ако умре тук. Той е почти напълно изтощен и да го разпитваме сега е безсмислено. Вземи го на ръце, Чи-Чук. Носи го така внимателно, сякаш е някое от твоите мръсни дечица, нали ме разбра?
Хиеро забеляза, че магьосникът умее да постига безпрекословно подчинение дори от звероподобното чудовище. Огромните космати лапи предпазливо го вдигнаха. Зловонието на лемута бе ужасно, но свещеникът блокира това възприятие. Така, носен от гадното същество, премина студените сводовете на Манун.
Когато го внесоха вътре в двора на крепостта, мислената атака на разума му престана. Хиеро разбра, че по неизвестен нему начин, З’дан е съобщил някому, че пленникът е напълно изтощен и е добре, да му се предостави възможност да си поеме въздух. Така или не, но сега можеше да се огледа спокойно.