Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, господин Барингтън, вие накарахте един възрастен човек да се почувства по-добре. — После през лицето му мина сянка. — Човек като мен много държи на дъщерите си… — започна неуверено — и страшно се ядосах, като разбрах, че е имало покушение върху живота на Анна Мария.
— Напълно ви разбирам.
— Нали си нямам синове, можете да си представите колко е важен за мен внукът ми, а той сега дори не може да ходи спокойно на училище.
— Зная.
— Все пак, запазих самообладание. Давам си сметка, че да се справи със ситуацията, е работа на Дино — както поради неговата роля в живота на дъщеря ми, така и защото това е неговата професия. Засега обаче, колкото и да се старае, няма резултат.
— Много труден случай — каза Стоун. — И при това положение Дино е в още по-голямо затруднение.
— Отмъщението винаги е трудно, да не говорим колко е отегчително, когато си принуден да го осъществиш в рамките на закона — подхвърли Бианки.
— Нали си давате сметка, че Дино не може да действа по друг начин, освен по законен?
— Разбирам го и именно затова проявявам такова търпение. Търпението ми обаче не е безгранично, още повече че аз не се чувствам ограничен в действията си като Дино. — Взря се в Стоун и добави: — Нито пък вие, което е особено важно.
Стоун реши да не казва нищо.
— Доколкото знам, вие също сте били полицай, а сега работите като адвокат. Разбирам, че вашият досегашен опит и наклонности вероятно ви карат да чувствате същите ограничения.
— Така е — потвърди Стоун.
— Да, но може би не в същата степен, като при Дино.
Стоун вече беше нащрек и отново не отговори.
Бианки прехвърли крак върху крак и отпи от виното.
— Зная, че през миналата година сте прекарали няколко дена в Калифорния.
— Да, бях там. — "Накъде ли биеше този човек?" — помисли си Стоун.
— И до мен стигна приказката, че след като сте се почувствали измамен от един човек, сте се решили на извънредната стъпка да потопите неговата голяма и скъпа яхта.
Стоун се втрещи.
— От Дино ли разбрахте това?
Бианки леко поклати с глава в знак на отрицание.
— Аз, хайде да го кажа така, донякъде, макар и не лично, познавах собственика на яхтата.
— Разбирам.
Бианки вдигна ръка предупредително:
— Всичко е съвсем законно. Имам делови интереси по Западното крайбрежие, които в дадени моменти съвпадаха с тези на въпросния господин. В края на краищата, той все пак управляваше сериозен банков бизнес — в допълнение на другите си интереси, разбира се.
— Разбира се.
— Та покрай този инцидент останах силно впечатлен колко внимателно бяхте обмислили отмъщението си.
Стоун за миг се зачуди дали техният разговор не се подслушва от федералните власти, но веднага се сети, че ФБР беше много наясно със случая.
— Тогава не обмислях всяка стъпка много внимателно — каза.
— Това говори още по-добре за инстинктите ви. По някакъв начин сте разбрали, че нищо друго не би могло да засегне този приятел повече, отколкото загубата на любимия символ на положението му.
— Предполагам, че има нещо вярно в думите ви.
— Радвам се, че с вас се разбираме, господин Барингтън. „Дали се разбираме?“ — каза си наум Стоун.
— Вижте, по същия начин, както тогава сте защитили една любима жена, сега отново можете да го сторите за друга близка вам жена.
— Така е — съгласи се Стоун.
— Същото правя и аз — каза Бианки. — Разбирате ли?
— До известна степен — отвърна Стоун.
— Но сте наясно, че имам желание да помогна за приключването на нещата?
— Несъмнено.
— Както и че не мога да чакам повече Дино?
— Значи е напълно възможно да ми помогнете на мен, а не на Дино.
— Трябва да ви, е ясно, господин Бианки, че Дино е най-близкият ми приятел, човекът, на когото дължа живота си в буквалния смисъл на думата.
— Естествено. Всичко това ми е известно и го разбирам. Аз нямам предвид абсолютно нищо, което да накърни приятелството ви.
— Добре.
— Просто искам да кажа, че може да се появи информация, която Дино не би искал да сподели с мен или пък аз да се въздържа да я спомена пред него, заради характера на отношенията ни.
— Що за информация?
— Вие бихте ли я приели от мен?
Стоун се почувства неудобно.
— Не съм сигурен какво бих приел.
— Доколкото разбрах, този Мителдорфер е изчезнал, след като е бил освободен от затвора.
— Точно така.
— Може би аз ще бъда в състояние да ви помогна да откриете следите му.
— По какъв начин?
Бианки сви рамене.
— Нека само да кажа, че имам… познати, чиито познати имат приятели, а те биха могли да ни помогнат. В случай че аз им поискам подобна услуга.