Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Тя се усмихна при този спомен. Летящите ездачи се бяха съгласили да им помогнат. Трийсетина от тях вече се намираха в Арборлон под личното й разпореждане.
— Искаш ли да хапнеш? — попита Тайгър Тай като приближи до нея, клатушкайки се на кривите си, дълги крака. Кестенявата му коса бе все така прошарена, но той не се държеше сопнато както преди. В обръщението му към нея през последните дни се прокрадваше почти благоговение.
Тя кимна и седна на тревата срещу него. Взе парче сирене, ябълка и чаша бира, която Тайгър Тай й наля от меха. Кръстоса крака и тъкмо отхапваше от сиренето, когато нещо се размърда на гърдите й. Мъхнатата главица се подаде изпод туниката й и се появи Фавън, който внимателно душеше въздуха.
— А! Пискунът нищо не пропуска, така ли? — засмя се Тайгър Тай, отчупи късче сирене и го предложи на мъничкото създанийце. Фавън внимателно го пое, измъкна се изпод дрехите на Рен, скочи на тревата и започна да се храни.
— Той те харесва — забеляза Рен. Тайгър Тай се засмя.
— Което показва, че Дървесните пискуни не знаят какво е стар пън!
Хранеха се мълчаливо, а когато приключиха, се облегнаха доволно, загледани към отвесния склон отвъд реката, над който се простираха равните поляни на Търфинг, целите покрити с вълнисти прашни треви.
— Далеч ли е? — попита след малко Рен. Тайгър Тай сви рамене.
— Най-много още час. Когато ги зърнах, се придвижваха бързо насам.
Една федеративна армия, която Летящият ездач бе забелязал, докато патрулираше, бе накарала Рен да потегли от Арборлон, въпреки протестите на Трис и Телохранителите. Трябваше да погледне отблизо врага, преди да представи своя план за действие пред Висшия съвет и неговите скептици.
Тя отпи една последна глътка от бирата. Нещата досега бяха трудни, но в момента имаше чувството, че ще станат още по-трудни.
Те отново се качиха на Дух, вързаха се с ремъците и полетяха в ослепителната синева. Фавън отново се бе скрил в туниката й, сгушен удобно до тялото й. Дух набра височина и полетя над Мермидон, където реката преминаваше през Саваната. Тук се отклониха от реката и полетяха над Ирибис до Търфинг на изток. Времето летеше и само след минути Тайгър Тай вдигна ръка и посочи на юг.
Огромен стълб прах се издигаше в летния зной, надвиснал над равнините. Тайгър Тай се обърна назад, за я погледне и й кимна.
Федеративната армия.
Те продължиха полета си на юг, успоредно на направлението на армията, която вървеше под сянката на скалите. Тайгър Тай направи един кръг и те полетяха откъм гърба на армията, оставяйки слънцето зад себе. По този начин нямаше да ги забележат. Засега никой още не беше узнал за Летящите ездачи и Рен намираше, че по-добре е да не научат за тях. Те бързо полетяха на юг и когато оставиха колоната прах далеч зад себе си, свиха вляво над равнините. Продължиха да кръжат, докато слънцето се озова право зад тях, после отново полетяха към колоната. Изкачиха се по-високо от преди и се опитваха да летят в сянката на слънцето, така че дори някой да погледне към небето, да не ги забележи.
След няколко минути федеративната армия се показа пред очите им.
Тя наподобяваше огромно тъмно петно на фона на озарените от слънцето треви и бе разделена на три групи. Колоните на пехотата следваха една след друга в черно-червено облекло, подир тях идеха конници и огромни бойни машини, обсадни съоръжения, каруци и провизии. Армията създаваше впечатлението, че вечно ще се точи така. Прахът, който вдигаше, замъгляваше всичко на цели мили напред. Рен направо изтръпна пред многочислеността на врага. Елфите едва ли можеха да съберат дори една десета от тази войска, с която разполагаше Федерацията, а бе докладвано, че има още пет хиляди войници на гарнизон в Тирс. Ако се наложеше да влязат в пряк бой с тази армия, Елфите щяха да бъдат унищожени.
А те точно това целят, разбира се — помисли си тя отчаяна.
Преброи най-внимателно всички колони, редици и групи, докато Тайгър Тай летеше с Дух ниско над армията, после рязко го насочи нагоре, отново в посока на юг, като оставаха все още скрити в защитните отблясъци на слънцето. Не забелязаха долу нито вдигнати ръце, нито викове. Очевидно не ги бяха видяли.
До края на деня се върнаха обратно и Рен размишляваше какво ще каже пред Висшия съвет довечера. Искаше й се просто да продължи да лети, да отлети някъде надалеч, където Федерацията никога нямаше да я открие. Но такова място, разбира се, не съществуваше. Дори ако Федерацията не стигне до нея, Шадуините непременно щяха да я намерят. Те бяха доказали това на Мороуиндьл. Заразата на Шадуините беше навсякъде и никой не можеше да живее спокойно, докато не се намери лекарство срещу нея.