Талисманите на Шанара

Той погледна към Рен.

— Вие какво мислите, милейди? Сигурен съм, че имате собствена преценка за ситуацията.

Тя беше готова да отговори и на такъв въпрос.

— Нашия избор изглежда е следният — или да се укрепим в Арборлон и да изчакаме федеративната армия тук, или да излезем с нашата армия насреща им.

— Да излезем насреща им ли? — Барсимон Оридио бе направо потресен. Той войнствено се наведе и смръщи старото си лице. — Сама казахте, че са десет пъти по-силни от нас. Какво ще спечелим, ако ги нападнем?

— Ние ще диктуваме времето, мястото и обстоятелствата на нападението — отвърна тя. Стоеше изправена така че да може да вижда всички и те нея също. — Освен това аз не съм говорила за нападение от наша страна.

Отново настана тишина. Барсимон Оридио се изчерви.

— Но вие казахте, че…

— Тя каза, че бихме могли да излезем насреща им — прекъсна го Итън Шарт. Сега той се беше привел напред и слушаше с буден интерес. — Не е говорила за нападение — той задържа погледа си върху Рен. — Но какво ще правим, когато се озовем срещу тях, милейди?

— Ще изтощаваме силите им с постоянни атаки. Ще отклоняваме вниманието им. Ще връхлетим, после веднага ще се отдръпнем. Ще правим всичко, за да ги бавим. Бихме могли и да влезем в престрелка, ако имаме шанс да им нанесем тежък удар, но ще избягваме конфронтацията винаги, когато можем да загубим.

— Да ги бавим — замислено повтори Първият министър. — Но рано или късно те ще стигнат до нас или до Арборлон. И тогава какво?

— Засега е по-добре да им поставим клопки, да укрепим града и да съберем припаси — намеси се Перек Урундел. — Успели сме да отблъснем демоните, нападнали ни когато Елкрис е бил съборен преди двеста години. Ще можем да отблъснем и Федерацията.

Барсимон Оридио изпьшка и поклати глава.

— Запознай се по-добре с историята, Перек. Тогава вратите на града са паднали и ние сме били превзети. Ако младото момиче, наричано Избраницата, не се било преобразило в Елкрис, с нас е било свършено — той тежко поклати глава. — Освен това в онази битка на времето сме имали съюзници, макар и немногобройни, но все пак са ни подкрепяли някои от Джуджетата и частите на Свободния легион.

— А може би и сега ще имаме съюзници — заяви Рен и всички погледи отново се приковаха в нея. — Независимите са доста на брой и се намират северно от Калахорн, Съпротивата на Джуджетата действа в Източната земя, а на север са Троловете. Бихме могли да убедим някои от тях да ни помогнат.

— Трудно — рязко и категорично заяви армейският генерал, сякаш въпросът не подлежеше на коментар. — За какво им е да ни помагат?