Талисманите на Шанара

Мати Ро вървеше сама през целия ден, далеч от всички останали, хранеше се сама, когато почиваха, предпочитайки да бъде далеч от другите. Никой не прояви особено учудване, че е с тях; никой не запита защо е там. Няколко пъти Морган искаше да поговори с нея, но всеки път се отказваше, щом зърнеше затвореното й лице, съзнателната дистанция от останалите, която тя си налагаше.

В полунощ, измъчван от кошмари и несигурност, той се събуди, отиде в края на горичката, в която се бяха настанили, и се загледа към небето и отсрещните равнини Тогава най-неочаквано се появи Мати Ро. Тиха като призрак, тя застана до него, сякаш я бе очаквал през цялото време. Двамата се загледаха към голата равнина, където течеше Раб, като съзерцаваха земните очертания на бледата звездна светлина и вдъхваха топлината, останала от отминалия ден.

— Мястото, където съм родена, прилича на това — каза глухо тя. — Равни, голи поляни. Малко вода, голяма горещина. Сезоните бяха едновременно сурови и красиви. — Тя тръсна глава. — А Планините си ги представям съвсем различни.

Той нищо не каза, само кимна. Ветрецът леко разбьркваше косите й. Някъде в далечината виеше вълк и нищо не отвръщаше на гласа му в тишината.

— Сигурно не знаеш какво да мислиш за мен, нали?

Той сви рамене.

— Така е. Ти можеш да объркаш човека.

В отговор на устните й се появи усмивка, но на мига изчезна. Нежният й силует в сянката изглеждаше като привидение. Тя обмисляше нещо.

— Когато бях петгодишна — заразказва Мати — малко преди шестия ми рожден ден и скоро след смъртта на сестра ми, играех в полята до къщи заедно с по-големия ми брат. Това бе пасбище останало голо през онази година. На него пасяха крави. Забелязах една от кравите, която лежеше в някакъв трап. Това ми се стори странно и аз приближих да видя какво има. Кравата ме гледаше с широко отворени, неподвижни очи, много уплашена. Изглежда не можеше да издаде нито звук. Умираше, потънала в калната дупка, която не бях забелязала по-рано. Тялото й бе проядено.

Тя скръсти ръце на гърдите си, сякаш й беше студено.

— Не зная защо, но исках да я разгледам по-отблизо. Тръгнах към нея и спрях само на няколко метра. Трябваше да повикам брат си, но бях малка и не се сетих. Гледах кравата и се чудех какво ли е станало. И внезапно усетих някакво парене в стъпалата. Погледнах надолу и видях, че съм стъпила в същата кал, в която бе паднала кравата. Калта бе прорязана от зеленикави линии и цялата в мехурчета. Беше проникнала през обувките ми. Тогава затичах и започнах да плача, викайки за помощ. Тичах колкото можех, но болката беше по-бърза от мен. Обземаше целите ми стъпала. Спомням си как погледнах надолу и видях, че пръстите ми са изчезнали.

Тя потръпна при този спомен.

— Майка ми ме изми, колкото можа, но беше твърде късно. Половината от пръстите на краката ми ги нямаше, а стъпалото ми бе покрито с белези и ме изгаряше, сякаш го бях поставила върху огън. Получих треска. Лежах на легло около две седмици. Всички си мислеха, че ще умра. Но не умрях, останах жива. Вместо това умряха те. Всички до един.