Талисманите на Шанара

Трис и Телохранителите бяха реалната й опора. Трис се бе върнал заедно с нея от Мороуиндъл, бе станал свидетел на нейната борба, подкрепена от силата на Елфовите камъни, с демоните, които ги преследваха, както и на отговорностите, които й бяха възложени. Той я приемаше за кралица, защото стана свидетел, когато Еленро я провъзгласи за такава и поиска той да й се закълне във вярност. Трис заяви пред Висшия съвет, че Рен е кралица. Заяви го също и пред армията и Телохранителите, които бяха под негово разпореждане. Телохранителите, за разлика от другите представители на управлението на Елфите, я бяха приели веднага и без никакви резерви. След загубата на Еленро те й се бяха посветили напълно. Заклеха се, че няма да допуснат нищо да й се случи и тяхната кралица ще бъде изцяло под закрилата им. Тя отчаяно се нуждаеше от подобна закрила и капитанът на дворцовата стража, Трис, я увери в нея.

Въпреки това само подкрепата на Телохранителите не беше достатъчна за всичко, което предстоеше. За да я приемат за кралица, тя се нуждаеше от подръжката на Върховния съвет и на армията. Трябваше да спечели Итън Шарт и Барсимон Оридио, но не знаеше как. При всичките й усилия да ги накара да я приемат те си оставаха резервирани и недоверчиви, вежливи, но определено хладни. Времето летеше, десет дни бяха минали, откакто Елфите се бяха върнали в Западните земи и Федерацията и Шадуините бяха вече узнали за това. Повече от век Федерацията обвиняваше Елфите, че са причинили болестта на земята и сега можеше да се удостовери истината. Няма значение, че не става дума за същите Елфи, мислеше си тя. Федерацията едва ли щеше да прави разлика между едните и другите. Ако унищожи всички, ще сложи край на проблема.

Затова Рен летеше заедно с Тайгър Тай на юг. Планът за тяхното унищожаване бе пуснат в ход.

Тайгър Тай леко докосна Дух по шията и Рокът започна бавно да се снишава към платото, което се издигаше отвъд реката. Птицата се спускаше плавно и грациозно и само след мигове те се озоваха на поляната в края на широколистна гора. Рен се освободи от ремъците и слезе, като се протягаше, за да се раздвижи. Още не бе привикнала на полетите с огромната птица Рок, макар че откакто се върна бе летяла няколко пъти. Летящите ездачи също започнаха да се връщат в Западните земи и да се заселват отново на някогашното Крилато възвишенше, южно от Ирибис. Рен бе ходила да иска тяхната подкрепа. Каза им за заплахата, пред която всички са изправени, ако не спрат Шадуините. Тайгър Тай, когото всички уважаваха, потвърди думите й и сподели мнението си за нея. Това е момиче, което има в главата си повече ум, отколкото десетина от нас, бе казал той. Едно проницателно, съобразително, интелигентно същество. Момиче, което умее да използва магия, но го прави предпазливо и с благоговение. Земните Елфи и Летящите ездачи могат да имат полза от нея.