Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Това не се брои! — опита се да се защити той. — Аз не очаквах…
— Да си очаквал — сряза го тя. — В това е разликата между нас, Планинецо. Ти не си се научил да бъдеш нащрек, за разлика от мене — тя приближи до него. — А ще ти кажа и още нещо. Умея да боравя с меча по-добре от всички хора на Падишар Крийл и може би не по-зле от самия него. Чандос попитай, ако не вярваш на мене.
Той се вгледа в нейните проницателни, кобалтово-сини очи, в тънката извивка на устните, в нежните, прави рамене — всичко в нея бе нащрек да посрещне всяко предизвикателство.
— Вярвам ти — отвърна той и беше искрен.
— Освен това — добави тя най-сериозно — аз съм ти нужна, за да осъществиш своя план.
— Откъде знаеш за моя …
— Не бива ти да отиваш с Дамсон в Тирс — прекъсна го тя без да обръща внимание на въпроса му. — Това трябва да направя аз.
— Откъде знаеш за моя план? — довърши той въпроса си, като ядосано сложи ръце на кръста си. — Защо трябва да ходиш ти?
— Защото мен никой няма да ме забележи, за разлика от теб. Ти се набиваш много на очи, Планинецо. Не умееш да се прикриваш, а и на Федерацията си познат. Освен това, ако нещо се обърка, ти няма да можеш да се оправиш в Тирс, а аз мога. Била съм там много пъти. И най-важното, те няма да обърнат внимание на две жени. Ще се промъкнем покрай тях, без въобще да ни забележат.
Тя отново го погледна.
— Кажи, че не съм права — заяви предизвикателно.
Той не можа да скрие усмивката си.
— Аз не мога да решавам това — той отново се загледа към дърветата, надявайки се да сложи край на въпроса. После пак се обърна към нея. — Защо не попиташ Чандос? Той е отговорен за хората, а не аз.
Тя не промени израза си.
— Не мисля така. Поне в този случай.
Тя изчака да го чуе какво ще каже.
— Е? Мога ли да дойда?
Той въздъхна отегчен. Може би беше права. Може би идеята да дойде не беше налудничава. Доводът й бе убедителен. А и той самият си казваше, че планът му се нуждае от доизкусуряване. Мати Ро можеше да помогне.
— Добре — съгласи се той. — Можеш да дойдеш.
— Благодаря.
Тя се обърна и тръгна обратно към лагера, преметнала връхната си дреха през рамо.
— Но и Чандос трябва да е съгласен! — викна той след нея, като все още търсеше начин да се измъкне.
— Той вече е съгласен! — викна му тя в отговор. — Каза да питам теб.
Тя бързо му се усмихна през рамо, докато изчезваше сред дърветата.
Чандос бе намусен и затворен по време на закуската и Морган го остави сам, като предпочете да седне с Дамсон Рей. Дългата маса, на която седяха, беше пълна и мъжете се държаха шумно, тъй че Планинеца и момичето не си казаха много, съсредоточени в храната и в разговорите наоколо. Мати Ро се появи за кратко като мина покрай Морган, без да го погледне и седна далеч от него. Спря за малко при Чандос и му прошушна нещо, което го накара да се намръщи. Морган не чу думите й, но можеше да се досети.
Когато се нахраниха, Чандос скочи на крака и махна на останалите да вървят да си вършат работата. Повика Дамсон и Морган настрани. Той още веднъж ги преведе през дърветата към откритото плато, за да поговори с тях, без да ги чуе никой. Мургавото му лице бе навъсено. Съобщи им, че през нощта се е пуснал слух сред независимите, че Елфите са се върнали по западните земи. Този слух се носел от няколко дни и не можело напълно да му се вярва. Искал да разбере какво е мнението на Морган и момичето за всичко това.
— Това е напълно възможно — веднага каза Морган. — Една от задачите на братята Омсфорд беше да се върнат Елфите в Западните земи.
— Ако Паранор е върнат, защо да не са се върнали и Елфите — съгласи се Дамсон.
— А това значи, че всичките повели са изпълнени — добави Морган, вече развълнуван. — Чандос, ние трябва да разберем дали това е истина.
Едрия мъж отново свъси лице.
— Може би ти се иска и друга експедиция — като че ли една не е предостатъчна — той уморено въздъхна. — Добре, ще изпратя някого да провери. Ще изпратя в Калахорн вестоносец, който да ги увери, че имат приятели. Ако са там, ще ги открием.
Той добави, че е подбрал хората за пътуването до Тирс и в момента се подготвят провизиите и оръжията. Докато се развидели добре, ще бъдат готови и ще могат да тръгнат.
Когато се обърна, Морган импулсивно го попита:
— Чандос, какво ти е мнението за Мати Ро?
— Моето мнение ли? — едрият мъж се разсмя. — Моето мнение е, че тя винаги получава, каквото иска.
Той тръгна отново, после се обърна назад и извика:
— Мисля, че е добре да внимаваше нея, Планинецо.
Той продължи да се отдалечава и изчезна сред дърветата, като даваше нареждания насам-натам. Дамсон погледна към Морган.