Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Но какво? Какво да стане?
Всъщност тя вече не знаеше — може би защото това вече нямаше значение.
Когато след петнайсетина минути влезе в залите на Върховния съвет, повиканите вече я чакаха, насядали около съвещателната маса, председателствана от кралицата. Тя влезе, последвана от Тайгър Тай (досега той бе останал навън, защото не знаеше дали е желан в нейно отсъствие) и се отправи направо към мястото си начело на масата. Всички станаха в знак на почтителност, но тя бързо им махна да седнат.
Стаята беше подобна на пещера. Високи стени ог камък и дърво, звездообразен таван от масивен дъб. В дъното на залата на Върховния съвет се намираше подиум, върху който бе разположен тронът на Елфските крале и кралици и който бе заобиколен от двете страни от гербовете на управляващите Елфски родове. В центъра се намираше древна кръгла маса с двайсет и един стола. Отзад, по цялото протежение на стените, бяха разположени пейки за наблюдатели от обществеността, присъстващи на заседанията на Съвета.
Тази вечер освен нея бяха дошли шестима членове — това бе пълният състав на вътрешния кръг на Върховния съвет. Тук беше Трис като капитан на Телохранителите; Итън Шарт като Първи министър; Барсимон Оридио като Генерал на Елфската армия; Перек Арундел като Министър на търговията; Джален Рул като министър на отбраната; и Фраурен Лаурел като министър на лечителството. Само Лаурел беше нова, избрана с препоръка на Съвета, когато Рен им бе казала, че иска министър, който да отговаря за работата по лекуването на Западните земи на Елфите. Лаурел бе разбрана и усърдна н работата си жена на средна възраст със сериозна и приятна външност; но също както и Рен тя не се ползваше с доверие. Останалите от Съвета гледаха на нея като на човек втори разряд. Рен я харесваше, но не беше сигурна дали може да разчита на нейната подкрепа в случай, че се наложи борба.
Тази вечер щеше да разбере.
Тя застана пред стола си с лице към Висшия съвет.
— Помолих Летящия ездач Тайгър Тай да присъства на сесията на Съвета, тъй като проблемите пряко засягат неговия народ.
Тя заяви това като факт, който не подлежи на разискване и махна на Летящия ездач, който стоеше край вратата да влезе.
— Седни, моля те, отсреща — каза тя и му посочи едно празно място до Фраурен Лаурел.
Тайгър Тай седна. Залата напълно притихна. Събраните очакваха Рен да заговори. Вратите бяха затворени и непристъпни, охранявани от Телохранителите по заповед на Рен до нейното разрешение отново да бъдат отворени. Горяха факли, поставени в скоби в каменните стени, както и в метални поставки в предната и задната част на стаята. Към тавана се издигаше дим, който излизаше през таванските отдушници. Димът оставяше бакърен вкус във въздуха на залата.
Рен се стегна. Не беше сменила облеклото си, решила да не се съобразява с диктата на етикета. Трябваше да я приемат такава, каквато е. Беше оставила Фавън в покоите си. Искаше й се тук да бъдат Коглин или Уокър Бо, или поне някой друг от хората, с които бяха заедно на времето. Уви, те бяха отдавна мъртви или разпръснати и беше безсмислено да търси помощ от когото и да било. Ако й бе съдено да успее тази вечер, можеше да разчита само на собствените си сили.
— Министри, съветници, приятели — започна тя със спокоен и равен глас, като местеше поглед от лице на лице. — Ние изминахме много дълъг път само за няколко седмици. Станахме свидетели на много промени, които се извършиха в живота на Елфския народ. Никой от нас не можеше да предвиди онова, което ще се случи. Може би някои биха предпочели нещата да бяха се развили в друга посока. Но вече сме тук и няма връщане назад. Мороуиндъл остана завинаги в миналото, пред нас са Четирите земи. Когато се съгласихме да се върнем, знаехме какво ни очаква — борба с Федерацията, с Шадуините и с Елфската магия, покварена по един ужасен начин; с възможността миналото да се повтори. Знаехме какво ни чака, и ето че сега трябва да го посрещнем.
Тя млъкна. В погледа й се четеше решителност.
— Вчера Летящите ездачи забелязаха една армия на Федерацията, която настъпваше от вътрешността на Южната земя. Днес заедно с Тайгър Тай отлетяхме на юг, за да разгледам армията със собствените си очи. Натъкнахме се на нея в Търфинг на един ден път над Мириан. Това е армия, десет пъти по-голяма от нашата и е тръгнала със своите обсадни и бойни машини и провизии, които ще й стигнат за около месец. Движи се на северозапад. Насочва се към нас. Доколкото мога да преценя, смятам, че ще стигне до нас след около десет дни.