Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Подаде го на Джеър и каза:
— За ума. Кристал на видения. Когато му пееш той ще ти показва лицето на сестра ти, независимо къде е тя. Използвай го, когато искаш да научиш какво прави. А то ще ти е необходимо, защото трябва да стигнеш до Извора на Небесата преди тя да е стигнала до Мейлморд.
Постави ръка на рамото на Джеър:
— За тялото. Сила, която ще ти помага в трудни положения в пътуването на изток и ще ти бъде защита срещу опасностите, които ще те сполетяват. Тази сила ще откриеш в онези, които ще те съпътстват, защото няма да бъдеш сам в пътуването. Всеки от тях ще носи мъничко от магията. Тя започва и свършва тук. — Той посочи към спящия Гарет Джакс. — Той винаги ще ти се притичва на помощ, когато изпаднеш в голяма беда. Ще бъде твой покровител докато най-после стигнеш до Извора на Небесата.
Отново се обърна към Джеър:
— И за сърцето, дете, последната магия — желание, което ще ти служи най-добре. Можеш да използваш песента на желанията един единствен път и тя няма да бъде илюзия, а реалност. Тази магия ще спаси сестра ти. Използвай я, когато застанеш пред Извора на Небесата.
Джеър поклати недоумяващо глава:
— Но как да я използвам? Какво трябва да направя?
— Не мога да ти казвам нещо, което ти сам трябва да решиш — отговори Кралят на Сребърната река. — След като разпръснеш Сребърния прах във водите на Извора на Небесата и те отново станат чисти, хвърли Кристала на виденията. Там трябва да откриеш отговора.
Старецът се наведе напред и вдигна мършавата си ръка:
— Но те предупреждавам. Трябва да стигнеш до Извора на Небесата преди сестра ти да навлезе в Мейлморд. Писано е, че това ще стане, защото друидът вярва безгранично в магията й. Ти трябва да бъдеш там, когато тя ще пристигне.
— Ще бъда — прошепна Джеър и стисна здраво Кристала на виденията.
— Залагам прекалено много на теб. Сега земите и расите зависят от теб и ти не трябва да ги изоставяш. Но ти си смел. Ще им бъдеш верен. Кажи го на глас, Джеър.
— Ще им бъда верен — повтори Младежът от Вейл. Кралят на Сребърната река стана бавно — същински дух в нощта. Изведнъж Джеър изпита невероятна умора, която го теглеше надолу. По цялото му тяло се разля топлина и спокойствие.
— Ти си част от мен — чу той думите на стареца, тихи и далечни. — Дете на живота — магията те прави такъв. Всичко се променя, но миналото се движи напред и се превръща в това, което ще бъде. Така беше с прадядо ти и с баща ти. Така е и с теб.
Старецът изчезваше, разсейваше се като дим в светлината на огъня. Джеър се взираше след него, но очите му бяха толкова замъглени от съня, че не можеше да ги фокусира добре.
— Когато се събудиш, всичко ще бъде както преди, с изключение на това, че аз бях при теб. А сега спи, дете. Спи спокойно.
Очите на Джеър се затвориха покорно и той заспа.
ГЛАВА 11
Вече се беше съмнало, когато Джеър се събуди. Слънчевите лъчи се промъкваха през заоблаченото синьо небе и затопляха земята, все още влажна от утринната роса. Той се протегна мързеливо и усети миризмата на хляб и месо. Клекнал до огъня с гръб към младежа от Вейл, Гарет Джакс приготвяше закуската.
Джеър се огледа. Слантър го нямаше. Всичко ще бъде както…
Изведнъж си спомни какво се беше случило през нощта и моментално се разсъни. Кралят на Сребърната река. Дали пък не беше сънувал? Погледна ръцете си. В тях нямаше никакъв Кристал на виденията. Заспа стиснал здраво Кристала — ако изобщо имаше някакъв кристал — в ръцете си. Опипа земята наоколо, после ловното си наметало. Пак не откри никакъв кристал. Значи наистина е било сън. Трескаво зарови в джобовете на куртката си. В единия от тях напипа нещо. Камъните на елфите — или торбичката със Сребърния прах? Продължи да опипва неспокойно тялото си.
— Търсиш ли нещо?
Джеър се стресна, погледна нагоре и видя Гарет Джакс, който го наблюдаваше. Поклати бързо глава и каза:
— Не, аз просто… — заекна той.
— Искаш ли да хапнеш нещо? — попита мъжът.
Джеър изобщо не го чу. Не, това не беше сън. То беше реалност. Всичко се беше случило точно така, както си спомняше. Едната му ръка се плъзна по предната част на куртката, напипа верижката, спусна се по нея и усети издутината на Кристала, завързан в долния й край.
— Искаш ли нещо за ядене или не? — попита го отново Гарет Джакс с леко раздразнение в гласа.
— Да. Аз… да, искам — измърмори Джеър, стана и се доближи до него. Мъжът напълни една чиния с ядене и му я подаде.
Младежът прикри възбудата си и започна да яде.
— Къде е Слантър? — попита след малко, след като отново се сети за липсващия гном.
Гарет Джакс сви рамене:
— Изобщо не се е връщал. Потърсих го наоколо преди да се заловя със закуската. Следите му ме отведоха до реката. Тръгнал е на запад.