![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
Такова едно отношение бе доста неуместно, защото лейди Едит беше сираче. Макар да бе от рода Плантагенет, тя се наричаше Анжуйска девица и се ползваше от някои привилегии на кралския двор; едва ли обаче някой знаеше със сигурност каква точно беше роднинската й връзка с Ричард. Елеонора, майката на Ричард Лъвското сърце, я бе определила за първа придворна дама на снаха си Беренхария и въпреки парливото чувство на ревност, което понякога се пробуждаше у нея, младата кралица й оказваше уважение.
Пътуването до Енгадийския манастир, където кралицата се бе молила за здравето на своя съпруг, доста бе разнообразило живота й. Там тя се бе опитала да си направи шега с шотландския рицар, като му бе пратила двете безобразни джуджета, но самообладанието на шотландеца и намесата на пустинника бяха осуетили играта. Тук, в лагера, кралицата бе опитала друга шега, чиито последици се бяха оказали много сериозни.
На сутринта, когато жената, пратена от Едит съобщи, че английското знаме е изчезнало, младата благородничка се втурна в шатрата на кралицата и започна да я моли веднага да отиде при краля и с могъщото си застъпничество да предотврати фаталната развръзка.
Сега вече и кралицата се уплаши. Както обикновено, тя свали цялата вина за лудорията си върху околните и с какви ли не думи се мъчеше да смекчи гнева и мъката на Едит. Какво толкова се е случило — казваше тя, — сигурно рицарят си отспива след нощното будуване. А може и да е избягал заедно със знамето. Голяма работа! Дори знамето да се е изгубило — какво представлява то? Някакъв си копринен парцал! Тя ще издейства помилване на рицаря. Трябва само да изчакат да поутихне гневът на Ричард.
Кралицата приказваше припряно и несвързано, трупаше всевъзможни нелепости и напразно се мъчеше да убеди Едит и себе си, че нищо лошо не може да се случи заради лудорията, за която тя дълбоко в душата си вече съжаляваше. Едит напразно се мъчеше да прекъсне този порой от празни приказки, когато внезапно хвана погледа на една от дамите, току-що влязла в шатрата на кралицата. В него се четеше неописуем ужас; Едит още на мига щеше да припадне, ако съзнанието за цялата важност на събитията и силният й характер не й бяха помогнали да запази сили.
— Мадам — обърна се тя към кралицата. — Излишно е да говорим, моля ви, спасете един човешки живот, ако…
Гласът й се скъса.
— Ако все още може да бъде спасен — довърши тихо тя.
— Може, може — намеси се лейди Калиста. — току-що чух, че е влязъл при краля. Не е станало нищо все още, но…
Изведнъж лейди Калиста избухна в силен плач, явно уплашена и заради собствената си съдба.
Но скоро всичко ще бъде приключено, ако не вземем мерки — допълни тя.
— Давам обет да подаря златен свещник на Гроба Господен, да поставя сребърен олтар на Енгадийската Богородица, да подаря покривало за сто бизанта за мощите на свети Томас Ортезки! — извика кралицата, като не знаеше какво да стори.
— Ставайте, ставайте, господарке! — каза Едит. — Викайте на помощ всички светии, но най-много разчитайте на себе си.
— Лейди Едит е права, Ваше величество — подкрепи я уплашената лейди Калиста. — Станете, мадам, и да вървим в шатрата на краля, за да молим за горкия джентълмен.
— Сега, сега отивам — отвърна кралицата, цялата разтреперана, като ставаше от мястото си.
Придворните дами, също толкова уплашени, колкото и тя, не можаха да й помогнат за утринното обличане. Бледа като смърт, но сдържана и овладяна, лейди Едит сама облече кралицата, като едничка замени многобройните й прислужнички.
— Колко лошо сте ме облекли днес! — възкликна кралицата, неспособна дори в такава минута да забрави за външността си. — На всичкото отгоре допускате лейди Едит да изпълнява вашите задължения! Видя ли, Едит, за нищо не ги бива! Заради вас никога няма да стана готова. Ей сега ще пратим да повикат тирския архиепископ, за да стане той наш посредник.
— О, не, не! — възкликна Едит. — Вървете сама, мадам. Вие причинихте тази злина, вие търсете лек от нея.