Ричард Лъвското сърце [bg]

Настъпи пауза.

— Господарю — подхвана Кенет.

— А, пак ли си отваряш устата? — прекъсна го Ричард. — Искай милост от небето, но не и от мен! Заради теб Англия е опозорена. Дори да беше мой роден и единствен брат и тогава нямаше да видиш прошка за долната си постъпка.

— Искам да говоря, не за да моля за милост — отвърна шотландецът. — Ваше величество може да ми даде време да се изповядам преди смъртта, може и да ми откаже. Ако ми откаже, ще моля Бога да ми прости греховете, тъй като не мога да получа опрощаване от черквата. Но независимо дали ще умра веднага, или след половин час, умолявам Ви, Ваше величество — нека да Ви разкажа за нещо, което близко засяга вас, християнския крал.

— Казвай — съгласи се кралят.

Ричард не се съмняваше, че рицарят ще разкаже нещо, което има връзка с изчезването на знамето.

— Това, което искам да разкажа, се отнася до честта на английския кралски дом и може да бъде предадено единствено на Вас — обясни сър Кенет.

— Излезте — нареди кралят на Невил и на де Уо.

Невил се подчини, ала де Уо не искаше да излезе.

— Щом признахте, че съм прав — обърна се към краля де Уо, — бъдете последователен; не мога да Ви оставя насаме с този вероломен шотландец.

Ричард тропна с крак.

— Какво! — сърдито възкликна той. — Как така не искаш да ме оставиш насаме с този изменник?

— Напразно се мръщите, господарю — настоя де Уо. — Не мога да оставя болния насаме със здравия и голия насаме с въоръжения.

— Добре — намеси се шотландския рицар. — Не искам да протакам, ще говоря в присъствието на лорд Джилсланд. Той е добър и верен човек.

— Преди половин час говорих същото за теб — изпъшка де Уо. В тона му се долавяше мъка и раздразнение.

— Заобиколени сте от изменници, господарю — продължи сър Кенет.

— Напълно съм убеден в това — съгласи се Ричард. — Примерът е пред очите ми.

— Тази измяна ще ви навреди повече, отколкото загубата на стотици знамена в кървава битка!

Сър Кенет се запъна и като сниши глас, понечи да продължи:

— Лейди Едит…

Кралят веднага застана нащрек и вперил пронизващ поглед в предполагаемия престъпник, гордо го прекъсна:

— Защо намесваш нея? Какво общо има тя?

— Господарю! — продължи шотландецът. — Подготвен е заговор, който има за цел да опозори вашия кралски дом. Искат да уредят брак между лейди Едит и сарацинския султан, та с този срамен за Англия брачен съюз да купят мир, който ще опетни целия християнски свят.

Това съобщение изобщо не направи впечатлението, на което бе разчитал сър Кенет. Ричард Плантагенет беше от хората, които, както бе казал Яго7, няма да служат на Бога, ако дяволът им е дал подобен съвет. Чуждото мнение или известие често му въздействаха не според логиката, а в зависимост от личността на човека, който ги поднасяше.