Ричард Лъвското сърце [bg]

— Ще се побъркам! Не споменавай името й! Не помисляй за нея дори за миг! — изрева кралят.

Той отново стисна бойната си секира, а мускулите върху покритата му със силен загар ръка се издуха като коренища, обгърнали дъбов дънер.

Колкото и да беше потиснат, възникналият спор проясни мисълта на рицаря, направи я по-подвижна и гъвкава.

— Кълна се в кръста, на който възлагам надеждите си — продължи той, — името й ще бъде последната дума върху моите устни, а нейният образ — последният стон на душата ми. Изпитайте славната си сила върху моята глава, само тогава ще можете да ми попречите.

— Не издържам вече! — кресна Ричард.

Безстрашното държание на престъпника много пречеше на краля да изпълни намерението си.

Преди да се намеси Томас Джилсланд, пред шатрата на краля се чу шум. От преддверието един слуга съобщи, че е дошла кралицата.

— Не я пускай да влезе, не я пускай, Невил! — извика кралят. — Тази гледка не е за жени! Колко глупаво, че толкова се ядосвам заради някакъв си жалък изменник! Изведи го през задния вход на шатрата, де Уо — прошепна той на лорд Джилсланд. — Затвори го и сложи силна стража. Ти отговаряш за него с главата си. И виж какво… Той скоро ще умре — да му пратят свещеник за изповед. Не искам да убивам душата заедно с тялото. А, чакай, чакай! Не желая да го лиша от чест. Той трябва да умре като рицар, с рицарския пояс и с шпори. Макар че измяната му е черна като ада, смелостта му не отстъпва на дяволската.

Откровено казано, де Уо много се зарадва, че тази сцена приключи благополучно и Ричард не се унизи да убие беззащитен пленник. Той побърза да отведе сър Кенет през страничната врата в отделна шатра, където рицарят бе обезоръжен и окован във вериги. Де Уо тъжно следеше как служителите на съдебните власти вземат тези строги предпазни мерки.

Когато всичко бе приключено, той се обърна към злополучния престъпник и строго произнесе:

— На крал Ричард бе угодно да не умреш опозорен. Тялото ти няма да бъде подложено на изтезания, гербът ти няма да бъде опетнен. Мечът на палача ще отдели главата ти от тялото.

— Това е милостиво — проговори рицарят тихо и покорно, сякаш беше потресен от тази изненадваща милост. — Значи семейството ми няма да узнае най-ужасната вест… О, мой татко, мой татко!

Това едва чуто възклицание не убягна от малко грубия, но добродушен англичанин. Де Уо прокара широка длан по лицето си и продължи:

— На Ричард, английския крал, е угодно да ти бъде предоставен изповедник. Из пътя насам срещнах един кармелитски монах — той може да стори необходимото. Ще чака пред входа, докато ти се овладееш и добиеш необходимата нагласа.

— Нека влезе веднага — отвърна рицарят, — още веднъж Ричард ми оказва милост. Нямам време да се готвя за среща с този почтен духовник — животът и аз вече си казахме сбогом като двама спътници, стигнали до кръстопът, където друмищата им се разделят.

— Това е добре — бавно и важно произнесе де Уо. — Неприятно ми е да предам последното от възложеното ми да ти кажа. На крал Ричард е угодно да се приготвиш веднага за смъртта.