Ричард Лъвското сърце [bg]

Ричард веднага се събуди.

— Нищо, де Уо! — възкликна той. — Както е редно за честен войник, сър Кенет е дошъл да ни извести как е изпълнил своя дълг. За такива рицари шатрата на главнокомандващия е отворена винаги.

Ричард напълно се отърси от съня, седна, облакъти се в постелята и проницателно впери големите си сини очи в рицаря.

— Казвай, рицарю. Дошъл си да ни известиш, че си бдял през цялата нощ и блогополучно си приключил почетния си пост, нали? Само плющенето на английското знаме е достатъчно, за да уплаши враговете му и такъв храбър рицар, за какъвто те смятат, направо е бил ненужен.

— Хората повече няма да ме смятат за такъв — отвърна сподавено сър Кенет. — Лошо бдях и не изпълних почетната си задача, постът ми не приключи благополучно. Английското знаме е откраднато.

— И ти все още си жив? Ти лично ми разказваш това? — недоверчиво и присмехулно проточи Ричард. — Глупости, не може да бъде. По твоето лице не се вижда дори драскотина. Защо мълчиш? Кажи истината! С крал шега не бива… Ще ти простя, ако си ме излъгал.

— Де да бях излъгал! — простена рицарят.

Гласът му прозвуча отчаяно, очите му блеснаха, сякаш озарени от огън.

— Ще понеса всичко — каза той. — Съобщих ви истината.

— Кълна се в Бога, кълна се в свети Джордж! — изкрещя кралят. Заливаше го ярост, но той успя да я овладее. — Де Уо, иди да огледаш мястото… Сигурно треската му е размътила разума… Не може да бъде… Човек може да разчита на него… Не може да бъде! Тичай бързо или прати някого!

В шатрата неочаквано нахлу сър Хенри Невил и задъхан извика, че знамето е изчезнало, а рицарят, който го е пазил, вероятно е бил изненадан и убит, защото до строшената дръжка се вижда локва кръв.

— Какво става? Какво правиш тук? — внезапно рече сър Невил, като зърна Кенет.

— Ти виждаш пред себе си изменник! — кресна кралят, като скочи и грабна бойната секира, винаги оставяна до възглавницата му. — Този човек е изменник! И ще умре като изменник!

Кралят замахна със секирата, сякаш се готвеше да нанесе удар.

Шотландецът бе застанал пред Ричард блед, неподвижен като статуя, гологлав. Погледът му беше вперен в земята, устните му едва забележимо помръдваха, вероятно произнасяха молитва. Точно пред него на разстояние, от което можеше да се нанесе силен удар, беше крал Ричард. Нощната риза скриваше цялото му огромно тяло — от поривистия жест дясната му ръка се бе оголила и по преплетените й като въжета мускули можеше да се съди за цялата юначна снага на този могъщ владетел. Той постоя така около минута, готов да нанесе удара. Изведнъж отпусна оръжието и възкликна:

— Чакай, но нали там е имало кръв! Невил! Нали каза, че на площадката е останала кръв! Чуй, рицарю, някога ти беше мъжествен човек, виждал съм как се биеш… Кажи, че си убил един-двама мръсници, докато си бранил знамето… Кажи, че си убил поне едного… Кажи, че си нанесъл поне един як удар, докато си пазил честта на Англия, и тогава ще си запазиш живота. Тогава ще можеш да се махнеш от лагера, понесъл със себе си своя срам!