Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, да, тръгвам, ей сегичка тръгвам — отвърна кралицата. — Но ако Ричард е в лошо настроение, не ще посмея да му кажа нищо. Той ще ме убие!
— И все пак отидете, господарке — намеси се лейди Калиста, която чудесно познаваше характера на господарката си. — Дори разярен лъв, щом ви погледне, ще забрави гнева си, да не говорим за великия Ричард, за когото всяка ваша дума е равна на заповед.
— Така ли мислиш, Калиста? — избъбри кралицата. Слабо го познаваш. Но все пак ще отида… Я вижте, какво значи това? Облекли сте ме в зелено, а той мрази този цвят. Слушайте! Дайте ми по-бързо синята рокля и рубиновата огърлица, откупа за кипърския крал. Тя или е в стоманената кутия, или е в някое друго ковчеже.
— Може ли да се говори за такива безсмислени неща, когато се отнася до човешки живот! — възмутена извика Едит. — Това надминава всякакво търпение! Останете тук, мадам, щом така желаете… сама ще отида при крал Ричард… аз съм заинтересувана повече от всички. Нима той ще позволи да бъде опетнена честта на бедна девойка от неговия род?! Нима ще допусне да си служат с нейното име, за да отделят мъжествен рицар от поста му? Нима ще допусне този рицар да загине безчестно и славата на Англия да се превърне в посмешище за цялата християнска армия?
Беренхария остана като гръмната. Уплашена и смаяна слушаше неочаквано пламенната реч на девойката. Но когато Едит тръгна да излиза от шатрата, кралицата възкликна с отпаднал глас:
— Задръжте я, задръжте я!
— Наистина, почакайте, благородна лейди Едит — започна да я убеждава Калиста, като я хвана за ръката. — А вие, Ваше величество, моля, побързайте, трябва час по-скоро да се озовете при краля. Ако лейди Едит отиде сама при него, той ужасно ще се ядоса и май няма да се задоволи само с един живот…
— Отивам, отивам — отстъпи най-сетне кралицата.
Едит се върна и зачака да приключи тоалетът на Беренхария.
Този път това стана много бързо. Кралицата припряно се загърна в широка мантия, закриваща всичките недостатъци на облеклото й. Сетне, придружена от Едит, от придворните дами и от неколцина часови начело с техния началник, се запъти към шатрата на своя сприхав съпруг.
Седемнайсета глава