![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— Чу ли, Едит? — шепнешком произнесе кралицата. — Нашите молби само го ядосват.
— Така да бъде — каза Едит, като пристъпи напред. — Господарю! Аз съм ваша бедна роднина и ви моля не за милост, а за справедливост. А молбите за справедливост всеки крал трябва да изслушва по всяко време, на всяко място и при всякакви условия.
— О, и братовчедката Едит ли иска да ми каже нещо? — учуди се Ричард.
Красотата на Едит бе повече одухотворена, отколкото чувствена; този път притеснението и тревогата бяха обагрили лицето й с ярка руменина.
— Господарю — обърна се тя отново към него. — Този мъжествен рицар, чиято кръв се готвите да пролеете, оказа много услуги на християнството. Той наруши дълга си, защото попадна в клопка, поставена му от празен каприз. Повикаха го от името на дама, която… Впрочем защо да крия? Извикаха го от мое име и това го накара да напусне поста си за минута. А кой рицар от християнския лагер не би извършил такова нарушение по заповед на девойка, в жилите на която при всичките й недостатъци тече кръвта на Плантагенетите?
— Значи ти си се видяла с него, братовчедке? — попита краля, прехапал устни, за да възпре гнева си.
— Да, господарю — отговори Едит. — Няма да обяснявам защо постъпих така. Тук съм, не за да оправдавам себе си и да обвинявам другите.
— Къде му оказа такава милост?
— В шатрата на Нейно величество кралицата.
— На моята съпруга! — изкрещя Ричард. — Кълна се в небето, кълна се в свети Джордж, закрилника на Англия, това вече е прекалено! Как посмяхте през нощта да допуснете този рицар в шатрата на моята съпруга, кралицата? И как посмяхте да извинявате неговото неподчинение и дезертьорство? Кълна се, Едит, ще ти се наложи цял живот да оплакваш тази своя лудория в някой манастир!
— Господарю! — отговори Едит. — Вашето високо положение отваря път към тиранията. Честта ми, господарю, е също толкова неопетнена, колкото и Вашата. Кралицата може да потвърди това, ако сметне за необходимо. Искам от вас милост за човека, който извърши нарушение не по своя воля.
— Нима тези думи говори Едит Плантагенет? — горчиво възкликна кралят. — Едит Плантагенет, тази умна и благородна девойка? Не, пред себе си виждам само влюбена до уши жена, забравила за честта си и загрижена само за живота на своя любим! Започвам да се замислям дали да не закова и черепа на този престъпник до разпятието в твоята килия!
— Мълчи, за Бога, мълчи! — зашепна кралицата на Едит. — Само още повече ядосваш краля!
— Все ми е едно — отговори Едит. — Неопетнена девойка не се страхува от разярен лъв. Да прави, каквото си иска, с този достоен рицар — Едит, заради която той умира, ще оплаче достойно неговата смърт. Никой повече да не ми говори за политически съюзи, които трябва да укрепи ето тази моя ръка. Приживе не исках и не можах да стана негова годеница, защото твърде голяма бе разликата в положението ни. Но смъртта изравнява и големи, и малки. Гробът — ето кое ще стане наше брачно ложе.
Кралят, крайно ядосан, се накани да й отговори, когато внезапно влезе някакъв кармелитски монах. Главата и тялото му бяха скрити от дълго наметало с груба качулка, каквито носеха всички членове на неговия орден. Като се хвърли на колене пред краля, монахът го закле да спре екзекуцията.
— Кълна се в меча и скиптъра си! — изрева гневно Ричард.
— Днес май сте решили да ме подлудите!! Придворни, жени, монаси — всички ми препречват пътя. Нима той все още е жив?
— Всемилостиви господарю — произнесе монахът — убедих лорд Джилсланд да спре екзекуцията, докато успея да поговоря с вас…
— И той се оказа достатъчно вироглав, че престъпи волята ми — прекъсна го кралят. — Впрочем не се учудвам, той си е такъв. Инатът му ми е отдавна познат. А ти какво искаш? Говори по дяволите!
— Господарю, зная една тайна, но не мога да я разкрия: тя ми беше поверена на изповед. Дори шепнешком не мога да я разглася. Но се кълна в моя свещен орден, в расото, което нося, в свети Илия, нашия покровител, възнесен на небето — кълна се, че този момък ми разкри тайна, която ще те накара да се откажеш от намерението си, ако бих могъл да ти я кажа.
— Почтени отче — изрече по-спокойно Ричард, — уважението ми към църквата е достатъчно доказано от това, че съм тръгнал да браня християнството от мюсюлманите. Кажи ми в какво се състои тази тайна и аз ще постъпя справедливо. Но вярвай, не съм сляп кон и не скачам без мисъл в посоката, към която ме пришпорват духовните шпори.