![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
Монахът отметна качулката и разтвори наметалото. Под него се показа дреха от козя кожа и лице, дотолкова изтощено от пост и изтезания, че приличаше по-скоро на одушевен скелет, отколкото на човешко лице.
— Господарю — каза той, — от двайсет години мъча това жалко тяло в енгадийските пещери, като принасям покаяние за свое огромно престъпление. Нима мислиш, че аз, умрелият за света, бих изрекъл лъжа и бих погубил душата си? Нима допускаш, че аз, свързан със свещени клетви и оставил само едно земно желание в душата си — възстановяването на християнството по тези земи, бих издал тайната на изповедта? И едното, и другото е ужасно за мен.
— Значи ти си пустинникът, за когото толкова се разправя? — попита кралят. — Наистина приличаш на духовете, които бродят из безводните пустини. Но Ричард не се страхува от привидения. Освен това си май същият човек, при когото християнските владетели бяха пратили този престъпник за преговори със султана, нали? При това тъкмо по времето, когато бях прикован към постелята. И ти, и те няма защо да се безпокоите — няма да мушна глава в примката, която ми мята един кармелитски монах. А пратеният при теб дезертьор ще умре толкова по-скоро, колкото повече молиш за него.
— Господ да ти прости, крал Ричард! — развълнувано произнесе пустинникът. — Сега ще извършиш такава злина, че по-късно ще кажеш: да бях отсякъл дясната си ръка, само и само това да не беше се случвало. Неразумни, слепи човече, спри!
— Вън, вън! — кресна кралят с все сила. — Слънцето изгря и видя срама на Англия, а този срам още не е отмъстен. Вървете си, дами, и ти, духовнико, иначе ще издам заповеди, които никак няма да ви харесат. Кълна се в свети Джордж…
— Не се кълни! — чу се гласът на някакъв човек, току-що влязъл в шатрата.
— О, моят учен Хеким! — обърна се Ричард към него. — И ти ли си дошъл да призоваваш моето благородство?
— Дойдох, за да говоря веднага с тебе по много важен въпрос.
— Най-напред погледни жена ми, Хеким. Тя трябва да се запознае със спасителя на своя мъж.
Смирено и почтително лекарят скръсти ръце на гърдите и забил поглед в земята, изрече:
— Нямам право да вдигна очи към хубост, която не е закрита от покривало.
— В такъв случай си тръгвай, Беренхария — нареди кралят на жена си. — И ти си върви, Едит и не ми досаждай повече. Ще ви отстъпя и ще заповядам екзекуцията да се отложи до обед. Вървете и се успокойте. Беренхария, скъпа моя, върви си!
Той им хвърли поглед, ужасил дори мъжествената му братовчедка, и повтори:
— Тръгвай, Едит, ако не си обезумяла!
Жените се отдалечиха, по-точно избягаха от шатрата, забравили и високото си положение, и придворната етикеция. Приличаха на птичета, внезапно връхлетени от сокол.
Завърнаха се в шатрата на кралицата и почнаха да се вайкат и да се обвиняват взаимно. Единствена Едит пренебрегна тези обикновени начини за изразяване на мъката си.
Без въздишка, без сълза, без нито един упрек се залови да изпълнява обичайните си задължения към кралицата. Скръбта на слабохарактерната Беренхария се изливаше в бурни истерични припадъци и в горещи излияния, който Едит се мъчеше да овладее с нежни думи.
— Не може да е обичала този рицар — отбеляза Флориза на Калиста, която бе от най-уважаваните придворни дами. — Сгрешили сме. Тя само го съжалява, както би съжалявала всеки непознат, заплашен от нещастие.
— Стига, стига — отвърна й Калиста, по-опитна и проницателна. — Нали е от гордия род на Плантагенетите, които никога не показват, че ги е сполетяла мъка. Говори се, че когато кръвта им изтича, те превързват раните на другарите си. Флориза, ние постъпихме много лошо. Готова съм да дам всичките си скъпоценности, само да можех да поправя последиците от съдбоносната ни шега…
Осемнадесета глава