Ричард Лъвското сърце [bg]

— Кажи, мила, какво искаш? — попита Ричард, като бавно и без желание се обърна към високопоставената молителка.

Никой, а най-вече толкова голям ценител на красотата като Ричард, който поставяше женската хубост съвсем малко по-долу от рицарската доблест, не би могъл да гледа без вълнение потръпващото лице на толкова прекрасна жена и да чувства допира на устните й върху ръката си, измокрена от нейните сълзи. Големите сини очи на краля, твърде често искрящи от гняв, сега излъчваха цялата нежност, на която бяха способни. Той погали русата главица, прокара едрите си пръсти по златните къдрици, сетне вдигна и нежно целуна ангелоподобното лице, което сякаш искаше да се скрие в дланите му.

— Още веднъж питам какво иска владетелката на моето сърце в шатрата на своя рицар в толкова ранен час? — повтори въпроса си Ричард.

— Прошка, мой милостиви владетелю, прошка — отвърна кралицата.

Страхът отново я беше завладял и тя не смееше да влезе в ролята си на молителка.

— Прошка ли? За какво? — учуди се кралят.

— Първо, защото се осмелих да вляза при вас твърде смело и без покана…

Кралицата млъкна смутено.

— Ти ли искаш прошка заради прекалена смелост? Все едно слънцето да иска прошка от клетия затворник, задето лъчите са осветили прозорчето на неговия затвор. Просто бях зает и желаех да те вида по-късно, скъпа, защото при такива неща, каквито решавах, е тежко да присъства дама. Освен това не ми се искаше да рискуваш здравето си, като влизаш тук, където толкова наскоро бе царувала тежка болест.

— Но сега се чувствуваш добре, нали? — попита кралицата, като все отлагаше съобщението, което се страхуваше да изрече.

— Достатъчно добре, за да строша копието на всеки рицар, който би отказал да те признае за най-красивата дама в целия християнски свят.

— Значи няма да ми откажеш една милост, само едничка…

Моля само за един човешки живот…

— А, такава ли била работата! Говори — изрече Ричард, отново свъсил вежди.

— Този нещастен шотландски рицар… — подхвана кралицата.

— Не говорете за него, мадам — строго произнесе Ричард. — Той ще умре. Съдбата му е решена.

— Чуй ме, повелителю мой, любов моя… Нали става дума само за изгубеното копринено знаме. Беренхария с ръцете си ще ти избродира друго, подобно на което никога не се е развявало. Ще го украся с всичките перли, които имам, и върху всяка перла ще отроня сълза на благодарност към моя благороден рицар.

— Не разбираш какво говориш! — гневно я прекъсна Ричард. — Перли! Всичките перли на Изтока не могат да измият дори едно петънце върху честта на Англия. А нима всичките женски сълзи могат да измият позора, помрачил славата на Ричард? Вървете си, мадам! Знайте си мястото и времето и не се намесвайте там, където не ви е работа. Сега имам задължения, в които не можете да ми помогнете.