Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Събитието беше един от редките случаи, когато „Мосад“ прави нещо публично, макар че всички външни хора, които щяха да присъстват, бяха по-скоро продължение на странното „семейство“ — политици, хора от военното разузнаване, ветерани и неколцина редактори на вестници.
Бяхме изтощени. Все още имахме да предаваме отчети на Каули, а и не бяхме мигнали предната нощ, защото трябваше да репетираме за голямото шоу. Йоси ни предложи да идем в къщата му, за да дремнем за час-два, защото и бездруго трябваше да останем заедно. Но после Йоси се сети, че бил обещал на някаква дама да я посети, така че не успя изобщо да мигне.
Казах му:
— Но ти си се оженил съвсем наскоро. Ще имате дете. Защо се ожени? Та ти непрекъснато хойкаш. Като риба във вода си. Поне една твоя част винаги плува.
Той обясни, че роднините на жена му държали магазин на площад „Кикер Хамдина“ (нещо, подобно на баровското Пето авеню в Ню Йорк), така че парите не били проблем. Също така бил и ортодоксален евреин и родителите му очаквали внук.
— Това отговаря ли на въпроса ти? — попита ме Йоси.
— Донякъде — отвърнах. — Не обичаш ли жена си?
— Поне два пъти седмично — каза той.
Единственият, който си съперничеше с Йоси по сексуална разюзданост, бе Хаим. Но Йоси поне бе умен за разлика от него. Онзи бе истинско чудо. Така и не разбрах как в „Мосад“ е бил допуснат толкова глупав човек като Хаим. Той бе събрал цяла банда улични хубавици, но само толкова. Единственото, което искаше, бе да засенчи Йоси. Дори и Джими Дуранте би спечелил конкурс по красота, ако се състезаваше с Хаим. Носът му беше несравним. Само че в онази работа гонеше само количеството, но не и качеството.
Много хора се сащисват, когато разберат, че работиш за „Мосад“. Това показва, че разполагаш с голяма власт. Моите колеги винаги си доставяха удоволствията, впечатлявайки жените с връзката си с „Мосад“. Това бе опасно и нарушаваше всички правила. Но те рискуваха и винаги се хвалеха с новите си придобивки.
Хаим бе женен й често идваше на гости у нас със съпругата си. Веднъж тя каза на жена ми Бела, че не се тревожи за Хаим, защото бил „най-верният съпруг в целия свят“. Много се изненадах, когато го чух.
За мен най-страшният случай на Йоси бе свързан с „тихата стая“ на четиринадесетия етаж в главната квартира в Тел Авив, откъдето се телефонираше на агентите. Системата бе снабдена с байпас, който позволяваше на катсата да разговаря с агента си, да речем в Ливан, но ако някой проследеше сигнала, щеше да реши, че повикването е от Лондон, Париж или някоя друга европейска столица.
Когато стаята е заета, отвън свети червена лампа — особено подходяща за случая — и никой не влиза. Йоси заведе в стаята някаква секретарка, сериозно нарушение на правилника, и успя да я свали, докато разговаряше с агента си в Ливан. За да докаже, че наистина го е направил, каза на Хаим, че ще остави бикините на жената под един от мониторите в стаята. По-късно Хаим отиде там и наистина ги откри. Взе ги и отиде при жената да я пита дали са нейни. Тя се смути и отрече, но Хаим ги подхвърли на бюрото й и си тръгна с думите:
— Ее, хайде да не се лъжем сега.
Всички знаеха за този случай. Моята праволинейност ми попречи да създам много връзки. Останалите се чувстваха по-сплотени, знаейки общите си тайни. Но мен това ме разочарова. Мислех, че съм попаднал в израелския Олимп, а всъщност се оказах в Содом и Гомор. Цялата работа бе пропита с това. Сексът обвързваше всички, беше цяла система от услуги. Аз съм ти длъжник и ти си ми длъжник. Помогни ми, и аз ще ти помогна. Така катсите растяха в службата и си проправяха пътя към върха.
Повечето от секретарките бяха много хубави. По този критерий ги подбираха, но прекаляваха, това пречеше на работата. Все пак никой не задиряше собствената си секретарка. Това само усложняваше нещата. Понякога шпионите отсъстваха по две, три или дори четири години от домовете си. Катсите, които отговаряха за тях в „Месада“, ги свързваха със семействата им. Всяка седмица те се виждаха със съпругите им, за да им носят новини, но скоро разговорите преминаваха в по-интимни закачки и накрая те спяха с тях.
Наистина в ръцете на този човек ти поверяваш живота си, но не можеш да му повериш и жена си. Ти си в някоя арабска страна, а в същото време той я сваля. Толкова бе разпространено, че ако поискаш да работиш в „Месада“, първото, което ще те питат, е: