Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
— Ъ?
— Готови сме и само чакаме. Познаваш ли Добс?
— Копоя?
— Да, селският полицай. Прекрасен човек, неуморен в изпълнението на служебните си задължения.
— Не съм се запознавал с него. Чух, че годежът му се бил провалил.
— Толкова по-добре, защото това ще пресуши в сърцето му и последните капчици човеколюбие. Разказах на Добс всичко за Устър и го предупредих да е нащрек. И той е нащрек. Чака, въоръжен с нокти и зъби. Нека Устър само повдигне пръст по посока на шлема му, и е готов. Може да не ми личи от пръв поглед, Гъси, но аз съм мирови съдия. Председателствам местните съдебни дела и здравата натривам носа на престъпните елементи, когато го навирят. Моля се от сърце престъпната жилка на Устър да изплава на повърхността, защото в такъв случай Добс ще се нахвърли върху му като леопард, ще го изправи пред мен и аз ще му дам трийсет дни без право на обжалване, независимо от пол и възраст.
Това не ми хареса.
— Не би го направил, Езмънд!
— Бих, бих. И с нетърпение очаквам мига. Нека Устър се отклони само на стъпка от стръмния и тесен прав път, само на една-единствена стъпка, и можеш да го целуваш за последно сбогом за трийсет дни. Е, Гъси, трябва да тръгвам. Открих, че като не спирам да вървя, малко ми олеква.
И се изгуби зад хоризонта с похватна скорост, а аз останах намясто със зейнала уста. Чувството за надвиснала опасност витаеше наоколо по-силно от всякога. „О, защо Джийвс не е тук?“ — простенах наум.
Но се оказа, че греша. От известно време усещах в полезрението си присъствието на някакъв предмет, който казваше: „Добро утро, сър“, и като се обърнах към източника на шума, го видях до себе си, загорял и бодър, сякаш посещението в Брамли-на-морето му се беше отразило добре.
20
— Добро утро, сър. Ще позволите ли да изкажа едно съображение?
— Разбира се, Джийвс. Изкажи няколко.
— Става дума за външния ви вид, сър. Ако ми разрешите да предложа…
— Продължавай. Кажи го. Приличам на нещо, намерено от котка в гробницата на Тутанкамон, така ли?
— Не бих стигнал чак дотам, сър, но безспорно съм ви виждал по-изискан.
— Благодаря, Джийвс.
— Ще изчистя костюма ви с влажна гъба и ще го изгладя.
— Благодаря, Джийвс.
— Много добре, сър. Красива утрин, нали, сър?
— Благодаря, Джийвс.
Той вдигна вежди.
— Изглеждате ми разстроен, сър.
— Разстроен съм, Джийвс. И имам достатъчно поводи за разстройство.
— Но, сър, нещата се развиват напълно задоволително. Доставих младия господин Томас във викарията. И научих от чичо Чарли, че нейно благородие, леля ви е отложила посещението си в Девърил Хол.
— Така е. Но това са само периферни подробности. Не твърдя, че по свой ограничен начин те не са Божия благодат, но погледни облаците, които се трупат отвсякъде. Първият и най-важен е, че оня отново се развилия.
— Сър?
Със сетни усилия се взех в ръце, защото усетих, че ставам нечленоразделен.
— Съжалявам, Джийвс — извиних се аз. — Исках да кажа, че Гъси отново се превръща в заплаха за рода человечески.
— Тъй ли, сър? В какъв аспект?
— Ще ти обясня. Кое сложи началото на цялата тази бъркотия?
— Обстоятелството, че господин Финк-Нотъл бе изпратен в затвора, сър.
— Точно така. Е, можеш да се обзаложиш без никакъв риск, че скоро отново ще се озове там.
— Тъй ли, сър?
— Да, сянката на кафеза отново е надвиснала над Огъстъс Финк-Нотъл. Законът точи зъби и се готви за скок. Една погрешна стъпка, а можеш да не се съмняваш, че той с песен на уста ще направи поне десет, и ще се озове на топло за трийсет дни. А знаем какво ще стане тогава, нали?
— Много добре знаем, сър!
— И кръвта ни се вледенява.
— Определено се вледенява, сър.
Насилих се да се поуспокоя. Вярно, че беше смразяващо спокойствие, но смразяващите спокойствия са по-добри от никаквите.
— Естествено, Джийвс, може и да греша в предположението си, че този печен рецидивист ще се върне към престъпния си начин на живот, но едва ли. Ето ги и фактите. Преди малко срещнах госпожица Пърбрайт на гаровия площад. Не след дълго темата Гъси изплува на повърхността. След като я побистрихме няколко минути, тя изпусна една забележка, която ме изпълни с неназоваем ужас. Заяви, че трябвало да й свърши една работица. А когато я попитах: „Каква?“, тя отвърна: „О, просто една работа в селото.“ При това маниерът й беше уклончив, да не кажа потаен. Маниер на момиче с гузна съвест, замислило нещо несмилаемо. „Брей, брей!“, рекох си аз. „Ало, ало, ало, ало“.
— Ако ми разрешите да ви прекъсна за момент, сър, щастлив съм да доложа, че усилията ми да осигуря клакьори на господин Езмънд Хадок за концерта се увенчаха с удовлетворяващ успех. Дъното на залата ще бъде пренаселено от негови поддръжници и доброжелатели.