Любовният сезон на търтеите

— Бърти! Агънце! — извика тя, очевидно потресена. — Какво си направил със себе си? Приличаш на…

— Нещо, домъкнато от котката?

— Щях да кажа нещо, изкопано от гробницата на Тутанкамон, но и твоето предложение върши работа. Какво е станало?

Прекарах по челото си уморена ръка.

— Корки — въздъхнах аз, — тази нощ минах през всички кръгове на ада.

— Аз пък мислех, че само оттам не се минава, за да стигнеш до Кингс Девърил. Как са всички там?

— Имам да ти разправям ужасии.

— Да не те е друснал някой?

— Току-що пристигам от Уимбълдън.

— Уимбълдън ли? Нали Коко пое Уимбълдън? Разказа ми всичко.

— Не ти е разказал всичко, защото не е в течение. Ако си се запозната само с мемоарите на Коко, се разминаваш с фактите на милиони километри. Той само се плъзна едва-едва по повърхността на Уимбълдън, докато аз… Искаш ли да се запознаеш с отблъскващите подробности?

Отвърна, че нищо не би й доставило по-голямо удоволствие и аз й ги изложих. По изключение този път ме изслуша внимателно от начало до край — положителна промяна от обичайната й тактика на глуха пепелянка. Беше добра публика. Впечатли се достатъчно, когато говорех за писмото на Гъси, не пропусна да затаи дъх, когато описах Гъджън и зловещата история със снимката, фактите около бялото рошаво куче също предизвикаха внимание.

— Велики Боже! — възкликна тя. — Бива те да живееш, Бърти.

Съгласих се, че живея, но изразих съмнение дали при така стеклите се обстоятелства си струва да продължавам да го правя. На човек му писва, дощява му се да промърмори: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“54 и да опъне петалата.

— Най-доброто, което може да се каже — заключих аз, — е, че отвоювах временна отсрочка. И това само при условие, че Коко е успял да отклони Басет от ужасяващото намерение. Защото нищо не й пречи да довтаса със следващия влак.

— Няма. Отклонил я е.

— Направо от устата на вълка ли го научи?

— От личните му устни.

Поех дълбоко дъх. Това безспорно поразсея струпалите се облаци. Дори ми се стори, че едно „Алилуя!“ най-добре ще обобщи положението.

С тревога забелязах, че тя прояви известно съмнение.

— „Алилуя!“ може и да обобщава положението… донякъде. Мисълта ми е, че можеш да спиш спокойно, що се отнася до гостуването й. Няма да дойде. Но в светлината на това, което ми сподели за Мървин Кийн, и снимката, жалко, че Коко не е използвал друг довод да я отклони. Такова чувство имам.

Сърцето ми се вкочани. Вкопчих се в предното стъкло за опора и закаквоках.

— Най-важното, което винаги трябва да помниш и непрекъснато да си повтаряш, е, че намеренията му са били благородни.

Сърцето ми стана на буца лед. Като се разхождате из Лондон, често се натъквате на смазани, изтерзани фигури с вид на току-що минали през ситно ренде. Това са хората, влезли в допир с благородните намерения на Коко.