Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
Намръщих се.
— Това е прекрасна новина, Джийвс, но проклет да съм, ако виждам какво общо има с обсъжданата в момента тема.
— Прав сте, сър, съжалявам. Просто забележката ви „Ало, ало, ало, ало“ ме навя на тази мисъл. Извинявайте, сър. Та казвахте, че…
— Какво казвах? Забравих.
— Коментирахте уклончивия и потаен маниер на госпожица Пърбрайт, сър.
— А, да. Предположих, че крои нещо. И мисълта, която ме халоса като чувал с пясък, бе следната. Ако Корки крои нещо, вероятността да е репресивна мярка спрямо полицая Добс е сто към осем. Прав ли съм, Джийвс, или греша?
— Вероятността без съмнение се накланя в тази посока, сър.
— Познавам Корки като петте си пръста. Психическата й нагласа е отворена книга за мен. Дори в далечните времена, когато носеше безполови гащеризони и предните й зъби забележимо липсваха, тя се отличаваше с пламенна и избухлива натура, непонасяща никакво противоречие. А неотдавнашният арест на кучето й от страна на добросъвестния пазител на закона неизбежно ще бъде изтълкуван от нея като противоречие. И ако му кроеше шапка само поради няколкото теологични разминавания, каква ли секира е наточила сега? Нещастното куче гние в тъмница с оковани китки и момиче с нейния дух едва ли покорно ще приеме това положение на нещата.
— Така е, сър.
— Фактите са отблъскващи, но трябва да ги погледнем в очите. Корки планира срещу Добс директна атака, чието естество още не знаем, но ми се струва мъчително сигурно, че Гъси, за когото е от първостепенна важност да се държи настрана от правоохранителните органи, ще се остави да бъде използван като маша на злостните й помисли. И ето нещо, което ще те накара да възкликнеш: „Тъй ли, сър?“ Току-що разговарях с Езмънд Хадок и се оказа, че той е мирови съдия. В Кингс Девърил той коли и беси на всички равнища на закона и следователно е в състояние да даде трийсет дни без право на обжалване всекиму, който се изпречи пред погледа му. И което е най-важно — изпитва бурна ненавист към Гъси и в очите ми заяви, че най-съкровеното му желание било да го види окован във вериги.
Джийвс отвори уста да заговори, но аз вдигнах възпираща ръка.
— Знам какво ще кажеш и съм напълно съгласен с теб. Оставен сам на себе си, Гъси е последният човек, който би погазил закона и би дал основание на мировия съдия да му издава смъртни присъди. Така е. От ранно детство цялостната му политика, несъмнено засукана с майчиното мляко, е била да заобикаля пътя на порока и съвестно да се пази от необмислени действия, налагащи трийсет дни без право на обжалване. Но ние знаем, че лесно се поддава на влияния. Коко му е повлиял на Трафалгарския площад, като го заплашил, че ще го цапне с бутилка по главата. Ще бъда силно изненадан, ако и Корки не му повлияе. А от личен опит знам — продължих аз, като се сетих за случая с мухлясалия портокал в училището по танци, — че когато Корки започне да обработва някого, тя няма срама и мяра.
— Смятате, че господин Финк-Нотъл охотно ще се вслуша в предложенията на младата дама?
— Нейната дума е закон за него. Ще бъде восък в ръцете й. Казвам ти, Джийвс, нещата отиват на зле. Не знам дали някога си седял овързан от глава до пети върху буре с барут със запален фитил.
— Не, сър, не съм имал подобно изживяване.
— Точно така се чувствам сега. Стискам зъби и чакам експлозията.
— Бихте ли желали, сър, да разменя няколко думи с господин Финк-Нотъл и да го предупредя, че не е желателно да предприема неразумни действия?
— Няма нещо, което да желая повече. Теб може и да те послуша.
— Ще се постарая да го направя при първа възможност, сър.
— Благодаря, Джийвс. Кофти положение.
— Крайно, сър.
— Не знам да съм се сблъсквал с по-кофти. Всичко е страшно объркано.
— Може би с изключение на работите на господин Пърбрайт, сър.
— А, да, Коко. Информиран съм за голямата му печалба. Доколкото разбрах, гребенът му е силно наперен.
— Такъв беше при последната ни среща, сър.
— Е, и това е нещо. Да, това постопля сърцето — отбелязах аз, защото Устърови, дори когато са потънали в собствени грижи, винаги са готови да се порадват на щастието на приятел. — Благополучната развръзка на Коковите дела положително може да се отчете като светъл лъч. А ти твърдиш, че селските момци довечера ще подкрепят господин Хадок, нали?
— Впечатляваща бройка ще реве от възторг, сър.
— Е, значи стават два светли лъча. Ако пък успееш да убедиш Гъси да не се прави на магаре, ще станат три. Все пак имаме напредък. Добре, Джийвс, припкай и виж какво можеш да направиш. Предполагам, че ще го намериш във викарията.