Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
Не отговорих веднага, за да се отърся от световъртежа.
— Какво стана? — попитах, когато силите ми се повъзвърнаха.
— Ъ?
— Какви ги вършиш?
— Кой, аз?
— Да, ти.
— О — заяви Гъси разсеяно, като че ли ставаше дума за ежедневието на английския джентълмен, — разпръсвах жаби.
Аз се озверих.
— Какво?
— Разпръсвах жаби. В будоара на полицая Добс. По идея на викария.
— На викария?
— Той подсказа идеята на Корки. Бедното момиче бе съсипано от високомерното поведение на Добс в случая с кучето, а снощи викарият случайно заговори за фараона и Божиите напасти, които го връхлетели, когато не позволил на чедата на Израел да напуснат земите му. Сигурно помниш случката? Думите му дадоха известна насока на мислите ни. На Корки й хрумна, че ако Добс бъде връхлетян от жабя напаст, жестокостта му може да се притъпи и той да освободи Сам Голдуин. Тъй че ме помоли да посетя дома му и да се погрижа за това. Заяви, че едновременно ще й доставя радост и ще направя добро на Добс, а и ще струва само няколко минути от ценното ми време. Смяташе, че въша напаст може да се окаже по-резултатна, но като практично здравомислещо момиче си даде сметка, че въшки трудно се набавят, докато жабите се прескачат из живите плетове.
И последната мишка във вътрешностите ми се възроди за нов живот. С последно усилие се въздържах да не завия като осъдена душа. Струваше ми се невъзможно подобен ненормалник толкова години да се носи по вълните на живота, без да попадне в специализирано заведение. Човек би помислил, че една реномирана лудница като Колни Хач, чиито търсачи на таланти обикалят надлъж и шир по родната страна, би го забърсала още преди години.
— Кажи ми какво точно се случи. Пипна ли те?
— За щастие, не. Влезе с около половин минута закъснение. Бях пресметнал времето и когато се убедих, че къщата е празна, влязох и разпръснах жабите.
— А той бил зад ъгъла?
— Бил, чумата да го тръшне. В навеса до задната врата, където вероятно е садил цветя, защото ръцете му бяха изплескани с пръст. Сигурно беше влязъл да ги измие. Моментът бе извънредно смущаващ. В такива случаи човек не знае как да подхване разговор. Най-сетне казах: „О, добър ден, ето ви и вас!“, а той известно време се кокори на жабите и след това изръмжа: „Какво значи всичко това?“ Те доста подскачаха наоколо. Знаеш ги как скачат.
— Искаш да кажеш, насам-натам?
— Точно така. Насам-натам. Е, запазих присъствие на духа и отвърнах: „Какво значи всичко кое, господин полицай?“ А той: „Всички тия жаби.“ А аз: „О, да, тук май има доста жаби. Ваши домашни любимци ли са?“ След това попита дали жабите са мое дело. А аз: „В какъв смисъл мое дело, господин полицай?“ А той: „Вие ли донесохте тук тези жаби?“ И тогава, опасявам се, че съзнателно го подведох, защото го погледнах в очите и казах: „Не.“ Душата ми се късаше, като му казах преднамерена лъжа, но смятам, че има времена, когато човек е оправдан да…
— Карай по същество!
— Объркваш ме, Бърти. Докъде бях стигнал? А, да. Казах: „Не, по никакъв начин не бих могъл да дам обяснение за присъствието им в стаята.“ Обясних му, че това е едно от нещата, които никога няма да проумеем. А може би, допълних аз, не ни е дадено да ги проумеем. Той, разбира се, не можа да докаже нищо. В края на краищата всеки може най-невинно да влезе в стая, където подскачат жаби, дори и Кентърбърийският архиепископ. Мисля, че и той го осъзна, защото само промърмори, че внасянето на жаби в полицейски участък било извънредно сериозно провинение, а аз се съгласих и съжалих, че няма надежда да залови нарушителя. След това ме запита какво търся в участъка и аз обясних, че съм отишъл да го помоля да освободи Сам Голдуин, но той отказа, защото бил установил, че ухапването на Сам било второ по ред, а това силно влошавало положението на животното. Тъй че се изнизах с думите: „А, тъй значи, тогава да тръгвам.“ Той излезе с мен, както и ти видя, като мърмореше нещо под носа си. Този полицай не ми хареса. Бих го нарекъл невъзпитан. Груб. Рязък. Не е човек, който лесно би печелил приятели. Е, отивам да докладвам на Корки. Опасявам се, че тая работа с второто ухапване ще я разтревожи.
Повтори забележката за въпиющата си нужда от портокалов сок, взе курс към викарията и отбръмча, а аз възобнових похода си към Девърил, като тъпо се чудех какъв ли ще е следващият ужас, който ще нахлуе в живота ми. Трябваше ми само среща с Благородната Дафни, която да забие последния пирон в ковчега на този мрачен ден.
Целта ми беше да се промъкна незабелязано и в началото щастието беше на моя страна. От време на време, докато се прокрадвах, търсейки убежище в храстите и треперещ да не настъпя някоя съчка, чувах далечния вой на лели, но останах незабелязан. С „тра-ла-ла“ в душата влязох през главния вход в преддверието и що да видя — точно в центъра му Благородната Дафни Уинкуърт подреждаше цветя.