Любовният сезон на търтеите

18

Типовете, които управляват железниците, са положили топли грижи върло да усложнят придвижването ви от Уимбълдън до Кингс Девърил, ръководени без съмнение от благородното чувство, че колкото по-далеч сте от това убежище на змии и скорпиони, толкова е по-здравословно. За да стигнете до Бейзингстоук трябва да направите две смени, а там отново слизате за прехвърляне в теснолинейката. А веднъж стъпили в нея, се убеждавате, че е по-бързо пеша.

Първият човек, когото видях, когато със сетни сили и с твърдото убеждение, че от ранно детство пребивавам във влака, учуден как не съм обрасъл с мустачки като манастирска лозница, беше братовчед ми Томас. Купуваше от павилиона филмови списания.

— О, привет — поздравих го аз. — Значи все пак пристигна.

Изгледа ме хладно и отвърна: „Проклятие!“ — израз, към който е топло привързан. Въпросният Томас е печен и невъзмутим млад мъж, нещо като недорасъл Джеймс Кагни51 с лек примес на Едуард Робинсън52. Има коса с цвят на морков, цинично изражение и надменно държане. Логично бе човек, наясно с компрометиращото наличие на майка като леля Агата, което във всеки момент може да се изтъкне в негов ущърб, да се държи плахо и извинително, но случаят далеч не е такъв. Навсякъде се чувства като едноличен собственик, а разговорите с братовчеда Устър се отличават с липса на такт и са на ръба на личната обида.

В момента прекрачи този ръб по повод външния ми вид, който, трябва да призная, търпеше редакция. Среднощните пътешествия с млекарски влакове неизменно помрачават лустрото, а и не можете безнаказано за елегантността да клечите из храстите с буболечки в гърба.

— Проклятие! — възкликна той. — Приличаш на нещо, домъкнато от котката.

Разбирате ли сега какво имам предвид? Какъв тон! Не бях предразположен към приказки, затова го пернах мрачно през тила и отминах. Когато излязох на гаровия площад, някой извика: „Ехоо!“ и забелязах седналата в колата си Корки.

— Здрасти, Бърти — рече тя. — Откъде изникна, радост за очите ми? — Огледа се предпазливо и заговорнически, сякаш превъплъщаваше коварство в шпионски филм. — Видя ли какво има на гарата? — прошепна съзаклятнически.

— Видях.

— Джийвс го достави снощи в съответствие с предварителната уговорка. Чичо Сидни остана сащисан в първия миг и доби изражение, сякаш ще употреби думи, от които се е отказал под клетва при ръкополагането, но всичко свърши добре. Обича да играе шах, а Томас се оказа безспорният училищен шампион и гъмжи от гамбити, тъй че намериха общ език. А аз го обожавам. Какво сладко момченце, Бърти.