Любовният сезон на търтеите

21

За първи път имах честта да видя в плът и кръв изтъкнатия пазител на закона, за когото бях чувал толкова много, и ми се струва, че дори обстоятелствата да бяха по-спокойни, пак щях да спра да го погледам, защото подобно на Силвърсмит и той приковаваше вниманието и караше случайния минувач да затаи дъх.

Неуморният блюстител на реда и покоя в Кингс Девърил беше набит жилав жандарм. Сякаш Майката-природа, когато се заела да го твори, си беше рекла: „Няма да се стискам.“ И не беше, може би с единствено изключение по отношение на ръста. Мислех си, че за да станете служител на полицията, трябва да сте високи най-малко метър и седемдесет и осем по чорапи, но Ърнест Добс можеше спокойно да се наслага два пъти под летвата. Но този лек перпендикулярен недостиг правеше още по-впечатляващ обема му. Очебийно бе човек, който при добро желание спокойно би заместил селския ковач, защото от пръв поглед се забелязваше, че мускулите на яките му ръце са като стоманени въжета.

За да увеличи приликата с ковач, в момента челото му бе покрито с трудова пот. Имаше вид на човек, наскоро преживял тежко емоционално сътресение. Очите му възбудено пламтяха, мустаците възбудено стърчаха и носът възбудено се бърчеше.

— Гррх! — заяви той и се изплю. Нито дума повече. Немногословен до лаконичност, но добър плювач.

Гъси, добрал се до големите открити пространства, отпаднало се усмихна. И той имаше вид на овладян от силни чувства. С мен станахме трима.

— Добър ден, господин полицай — каза той.

— Добър ден, сър — отвърна полицаят.

Върна се в къщурката и тресна вратата, а аз се метнах към Гъси.

— Какво става? — попитах с разтреперан от вълнение глас.

Вратата на къщурката се отвори и полицаят Добс отново излезе на сцената. В ръката си носеше лопата, а в лопатата имаше нещо, което на пръв поглед приличаше на жаби. И на втори поглед приличаше на жаби. Той тръсна лопатата и безсловесните твари се разлетяха във въздуха като конфети. Приземиха се в тревата и тръгнаха да си гледат работата. Законоохранителят спря, отправи тежък поглед към Гъси, изплю се още веднъж с ненамаляваща сила и точност и се оттегли, а Гъси си свали шапката и избърса чело.

— Да се махаме оттук — настоя той и едва когато се отдалечихме на половин миля от участъка, възстанови донякъде душевното си спокойствие. Свали си очилата, избърса ги, сложи ги пак на носа си и сякаш му олекна. Дишането му стана по-равномерно.

— Това беше полицаят Добс — обясни ми той.

— И аз така прецених.

— Сигурно поради униформата.

— И шлема.

— Така — рече Гъси. — Разбирам. Така. Разбирам. Така. Разбирам.

Явно се канеше да продължи в този дух, но след като каза „Така“ още шест пъти и „Разбирам“ още седем, прекъсна цикъла.

— Бърти — започна той, — нали често си попадал в ръцете на закона?

— Чак пък често. Веднъж.

— Гнусно преживяване, а? Целият ти живот минава като на лента пред очите ти. Божичко, умирам за глътка портокалов сок!