Любовният сезон на търтеите

— О? — изсвистя той като последно издихание на празен сифон. Което само по себе си ме впечатли и оттогава все се опитвам да изсъскам, докато произнасям буквата „о“. — Били са заедно на уроци по танц значи? На едни и същи уроци, а?

И се потопи в траурни мисли. Когато отново заговори, гласът му бе дрезгав и напресекулен.

— Разкажи ми повече за Устър, Гъси. Приятел ли ти е?

— О, да.

— Отдавна ли го познаваш?

— Съученици сме.

— Предполагам, че е бил рядка гадина като малък. Парият на училището, нали? Никой не е искал да седи с него на един чин?

— О, не.

— Значи се е променил като е пораснал. Положително е регистрирал упадък, защото от всички хлъзгави змии, които някога съм имал нещастието да срещна, той е най-хлъзгавата.

— Наричащ го хлъзгава змия?

— Нарекох го хлъзгава змия и съм готов да го повторя. Влечугава рибемутреста отрепка!

— Не е лошо момче.

— Това си е твое мнение. Но не и мое, както и на всички почтени хора. Адът гъмжи от лекета като Устър. Какво, по дяволите, намира това момиче в него?

— Не знам.

— Никой не знае. Проучих го внимателно и непредубедено и мога убедено да твърдя, че е напълно лишен от обаяние. Преобръщал ли си някога плосък камък?

— Случвало ми се е.

— И какво изпълзява изпод него? Гмеж от неапетитни твари, негови студенокръвни братя. Казвам ти, Гъси, ако сложиш парче вмирисано сирене под микроскоп и ме накараш да погледна, първото нещо, което ще кажа като го фокусирам, ще е: „Здрасти, Устър!“

И се отдаде за секунда на Байроновски мисли.

— Знам с какъв мижав довод ще ми излезеш, Гъси — продължи той. — Ще кажеш: „Устър не носи вина, задето прилича на уголемен червей в развалено сирене.“ И ще бъдеш прав. Човек трябва да е справедлив. Но не само отблъскващата му външност потриса добрите хора. Той е заплаха за обществото.

— Хайде, стига.

— Как да стига? Чу какво каза леля Дафни след пристигането ти. За отвратителният Устър, който непрекъснато крадял полицейски шлемове.

— Не е непрекъснато. Само веднъж, след гребните гонки.

Той се намръщи.

— Гъси, не ми харесва начинът, по който го защитаваш. Вероятно се имаш за човек с широки възгледи, но трябва да внимаваш за последиците от подобно свободомислие. Може да се изроди в истинско морално късогледство, фактите са солидно подплатени с доказателства. Във всеки свой свободен момент Устър хуква из Лондон да преследва нещастните полицаи, да ги обижда и да им пречи да изпълняват служебните си задължения, като превръща живота им в ад. Ето какъв е твоят Устър.

Млъкна и за миг пак потъна в мисли. След това по лицето му отново пробяга мускулният гърч, който напоследък използваше като пълноценен заместител на усмивката.

— Но ще ти кажа едно нещо, Гъси. Искрено се надявам да опита нещо подобно и тук, защото сме готови да действаме.