Любовният сезон на търтеите

— Казал на госпожица Басет следното. Когато си научил, че тя пристига в Девърил Хол, си проявил признаци на смущение и тревога и той най-сетне успял да те накара да споделиш грижите си. Безнадеждната ти любов към нея те карала да изживяваш неописуеми мъки при мисълта, че ден подир ден ще я виждаш в компанията на Гъси.

Сърцето ми спря да замира и за една бройка да ми избие предните зъби.

— Казал е това на Мадлин Басет? — изпелтечих, разтреперан от глава до пети.

— Да, и я помолил да стои далеч, за да не те излага на подобно изпитание. Обясни ми как направил страхотна роля и съжалявал, че наблизо нямало един-двама режисьори да наблюдават работата му, а и аз съм убедена, че е бил добър, защото госпожица Басет напълнила няколко кофи със сълзи и заявила, че напълно разбира и, естествено, ще отмени посещението си. После добавила тихичко нещо за молец, бленуващ за звезда и колко бил тъжен животът. Какво каза?

Обясних й, че не съм проговарял, а само съм издал глухо стенание и тя се съгласи, че обстоятелствата си просят глухи стенания.

— На клетия ангел не му е било лесно да измисли добър начин да я убеди да не идва — разпали се тя. — Най-важното е, че все пак я е спрял.

— Вярно.

— Тъй че на твое място щях да се постарая да погледна на нещата откъм светлата им страна. Всяко зло за добро и обратно.

Вцепенението, предизвикано от думите й, не изчезна напълно, но все пак позагуби остротата си. Разбрах мисълта й.

— Има нещо такова — съгласих се аз и намерих сили да се въздигна по стъпалата на мъртвото си „аз“ и да се устремя към по-възвишени неща, какъвто си ми е обичаят. — Най-важното, както казваш, е да се спре нахлуването на Басет и щом това е постигнато, човек не бива да вдига пара за начина, по който е сторено. Пък тя и без това вече беше твърдо убедена в непоклатимото ми преклонение пред нея, тъй че Коко само ми е натискал малко главата, докато съм се давел. Браво, храбрецо мой. Това да се чува.