Любовният сезон на търтеите

— Огъстъс!

— Мисля, че постъпих правилно.

— Да, наистина. Точно такова нещо би допаднало на романтичната натура на Мадлин. Огъстъс, ти си бил истински Ромео. С млекарския влак! Сигурно си се друсал цяла нощ.

— Почти.

— Клетото момче! Разбирам, че си изтощен. Ще звънна на Силвърсмит да ти донесе малко портокалов сок.

Натисна звънеца. Настъпи сценична пауза. Натисна го пак и последва втора сценична пауза. Тъкмо се канеше да потрети, когато той се появи. Чичо Чарли влезе отляво и с изумление забелязах по лицето му щастлива усмивка. Вярно, че веднага я изключи и прие обичайния си вид на почтителна буца тесто, но мускулният гърч безспорно беше на лицето му.

— Длъжен съм да се извиня за закъснението, с което откликнах на повикването ви, милейди — заговори той. — Когато ваше благородие позвъни, произнасях реч, поради което мина известно време, преди да осъзная, че ме викате.

Благородната Дафни премигна. Аз също.

— Държал си реч?

— По случай щастливото събитие, милейди. Дъщеря ми Куини се сгоди, милейди.

Благородната Дафни възкликна: „О, нима!“, а аз едва се сдържах да не река по Джийвсовски: „Нима, сър?“, защото съобщението ме смая. Първо, дори за секунда не бих предположил, че между този обемист иконом и засуканата прислужница има кръвно родство, и второ, стори ми се, че доста скоропостижно се бе съвзела от тъгата по Добс. Помня, че си помислих: „Ето колко струва женското постоянство!“ и не съм убеден, че не произнесох: „Пфу!“

— И кой е щастливецът, Силвърсмит?

— Много солиден младеж, милейди. Млад мъж на име Медоус.

Имах чувството, че съм чувал това име, но не можах да се сетя къде и кога. Медоус? Медоус? Не, убягваше ми.

— Така ли? От селото ли е?

— Не, милейди. Медоус е личният камериер на господин Финк-Нотъл — обясни Силвърсмит и определено ми отправи лъчезарна усмивка. Изглежда, искаше да покаже, че след това събитие ме смята за свой човек и едва ли не роднина по сватовство и че поне от негова страна повече няма да се повдига въпросът за изпълнението ми на ловджийски песни върху стола по време на портвайна и за въвеждането на хапещи като змии кучета в почтените провинциални имения.

Предполагам, че ахването ми прозвуча на Благородната Дафни като гъргорене на умиращ от жажда, защото моментално предаде поръчката си за портокаловия сок.

— Най-добре ще е Силвърсмит да го занесе в стаята ти. Вероятно ще искаш да се преоблечеш.

— Медоус да ми го донесе — едва изкряках аз.

— Да, разбира се. Сигурно искаш да му пожелаеш щастие.

— Точно така — потвърдих.

Мина известно време, докато Коко ми се представи. Естествено, когато си имат намерение да се ожениш за дъщерята на господарския дом и внезапно се озовеш сгоден за прислужницата, имаш нужда от известно време да се приспособиш към обстоятелствата. Когато най-сетне се появи, обърканото му изражение ми подсказа, че го чака дълъг път в тази посока. Видът му бе на човек, току-що праснат с малка, но добросъвестна гумена палка.