Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Стив, който обичаше да знае всичко, искаше да разбере какво им казват. Шестият ронин произнесе последната тирада, като подчерта думите си с няколко мушкания с пръст в ребрата и бедрата. Нан-кхе и Су-шан лежаха и мълчаха. Доволен, че са разбрали нарежданията, ронинът се върна наперено при останалата част от групата и всички потеглиха. Стив погледна назад и видя, че трите жени все още лежат с глави към пътя.
Нан-кхе и Су-шан броиха два пъти до сто, както им бе наредено, и чак тогава свалиха превръзките от очите си. Ронините бяха изчезнали. После свалиха и превръзката на Клиъруотър, излязоха на пътя и тръгнаха на изток.
Ронините бяха казали, че са на по-малко от пет мили от най-близката пощенска станция. След като отидеха там, щяха да могат да научат за съдбата на конвоя, от който бяха отвлечени. Ако все още беше цял и не беше отишъл много далеч, може би щяха да могат да го настигнат и да продължат пътуването си. След нападения като тези конвоите винаги се забавяха, докато местните власти не получат потвърждение за нападението от свидетели и не запишат подробности за откраднатите стоки.
Ако можеха да разкрият, че са доверени прислужници на генералния консул на Маса-чуса и на Ро-дирен, зетя на шогуна, незабавно щеше да им бъде оказана всякаква помощ. Но те не можеха да направят това. Господарят им ги беше заплашил, че ще им откъсне езиците, ако дръзнат да споменат името му. Документите им ги идентифицираха като домашни прислужнички на търговец на сушена риба, живеещ в Нио-поро. Ако някой ги попиташе, им беше наредено да казват, че са придружавали „Йоко Ми-Шима“ до нейни роднини в Кари-варан и сега я връщат при един търговец във Фири за следващия пазар на роби.
Но никой не им беше казал какво да правят, ако бъдат отвлечени от ронини. НИКОЙ не беше предвидил ситуация, в която „Йоко Ми-Шима“ можеше да бъде извадена от затворената носилка и изложена пред очите на любопитната публика — и официално разгледана.
Всичко това беше много обезпокоително и нещата бяха направени още по-несигурни от факта, че Су-шан и Нан-кхе бяха задължени да докладват за отвличането и освобождаването на местния магистрат — и да отговорят на всеки поставен им въпрос. Най-голямата опасност бе, че бяха в това западно владение, което хората от изток като тях смятаха за пустиня. Ако някой от наивните провинциални чиновници настоеше да види кой е под маската, вместо да третират пленничката с обичайното благоразумие като „дама за удоволствие“, можеше да изпаднат в изключително неловко положение. И сигурно щеше да се случи, защото „Йоко“ не знаеше японски и не можеше да отговори на поставените й въпроси. А след като дългото куче бъдеше разкрито, веднага щеше да стане ясно, че документите й са фалшиви.
Су-шан и Нан-кхе знаеха, че използването на фалшиви документи е сериозно престъпление. Макар и да бяха доверени прислужнички, като виетнамки те принадлежаха към по-низшата половина на обществото на майсторите на желязо. По същество това означаваше, че те нямаха нито социални връзки, нито пари, за да се спасят от съдебно преследване. Ако измамата бъдеше открита и ги изправеха на разпит, можеха да им извадят очите, да им откъснат ушите и да им наложат всякакви други наказания за отказ да отговарят — и да изгубят езиците си, ако проговорят.
Рисковете бяха съвсем реални, но в случая страховете им се оказаха безпочвени. Без да знае за тях, един член на семейството на Се-Ико, който беше свързан чрез различни бизнес мероприятия и с Ко-Ника, и с Яма-Шита, поръча на самураите си тайно да наблюдават пътния конвой, докато той минава през командвани от тях райони. По тази причина, когато беше извършено нападението, реакцията беше неочаквано бърза. Само тактическите умения и опитът на Нобуро в тайни операции предотвратиха случаят да се превърне в бедствие.
Добрият съсед Хайдейоши Се-Ико, чиято задача беше да осигури мир и спокойствие във владението на южния сектор, не беше информиран за причината, поради която този конкретен конвой представляваше интерес за Яма-Шита. Той просто беше помолен от Ко-Ника да осигури безпрепятственото му преминаване през фамилното владение. Когато новината за нападението стигна до него, той изпрати двама доверени служители да посъветват магистратите и други чиновници по маршрута, че всякакви разпити по случая трябва да се правят крайно предпазливо.