Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
По средата на следобеда Нобуро даде знак да спрат за по-дълга почивка. С изключение на лекия галоп конете бяха вървели ходом и в тръс и поради това бяха в доста добро състояние. Същото не можеше да се каже за Стив. Щом го отвързаха, той се свлече на земята, подпря се с благодарност на най-близкото дърво и остана там. През последните три дни беше прекарал на седлото почти ден и половина. В този момент смъртта щеше да е благословено отърваване и най-страшните заплахи, които неговите похитители можеха да отправят към него, не можеха да го убедят отново да се качи на кон.
Случи се, че неговото настроение на мрачна решимост съвпадна с пристигането на мястото, избрано от Нобуро да останат до края на деня. Така че през следващите осем часа единственото движение, което се искаше от него, беше да седне, когато го събудиха, за да му дадат храна.
Докато Стив спеше, Нобуро свали прашните си дрехи и се изми в потока, който течеше край лагера. След като се избърса енергично, той извади от една торба, закачена на седлото, пътни дрехи и перука на самурай. Двама души му помогнаха да оправи гънките на туниката и да си сложи перуката правилно. Неколцина други смениха сбруята на коня му с по-хубава, украсена със сини пискюли, и преди да сменят седлото, наметнаха коня с черна попона, също украсена със синьо. Нобуро пъхна двата меча в пояса си и когато се увери, че видът му във всяко отношение е добър, се качи на коня и тръгна, съпроводен от двама пеши ронини с червени превръзки.
Целта им беше пощенската станция в Мидири-тана, където Нобуро преди десет дни се беше срещнал с пратеника Хазе-Гава. Тогава Хазе-Гава беше излязъл от тъмнината, увит в черно от главата до краката като нинджа, и несъмнено тази вечер отново щеше да се появи в подобна премяна.
При мисълта за възприетата от пратеника роля Нобуро се усмихна. Въпреки очевидния си нюх към интриги младият мъж беше романтичен по душа и с вкус към драмата. Според Нобуро лоша комбинация. Все пак той беше пратеник — а само най-умните и най-способни млади мъже се избираха за пратеници. Нобуро заключи, че Хазе-Гава трябва да има други, по-малко очевидни качества, които го правят подходящ за този пост.
Със застаналите от двете му страни червени превръзки — обичайният ескорт за един самурай — Нобуро пристигна при пощенската станция около шест вечерта с намерение да направи обикновената внимателна проверка на мястото и пътниците, които се канеха да прекарат нощта тук. Знаеше, че Хазе-Гава с нетърпение очаква да чуе доклада му за резултата от нападението и от огледа на маскираната куртизанка. Пратеникът нямаше да бъде разочарован, но как щеше да приеме вестта за смелата тревна маймуна, която се представяше за дълго куче?
Когато влезе в двора на пощенската станция, Нобуро се изненада от многото натоварени каруци, някои от които му изглеждаха познати. До тях стоеше закрита носилка. Той подаде юздата на една от червените превръзки, слезе от коня и тръгна гордо към верандата и терасите на пощенската станция, като оглеждаше лицата на всички срещнати. Едно от тях бе на господаря на конвоя, който неговите ронини бяха нападнали! Свещени ками! Той беше спрял да нощува тук!
Нобуро знаеше, че няма опасност да го познаят и да го обвинят в бандитизъм. По време на нападението той беше маскиран и облечен с дрипи като разбойник. Но какво странно съвпадение! Като се обърна, се изненада още повече — само на метър от собствения му кон двете прислужници виетнамки помагаха на маскираната куртизанка да слезе от една джинрикша.
Това вече не бе съвпадение. Съдбата беше решила да събере играчите в драмата на една и съща сцена. Той щеше да направи обещания доклад пред пратеника, но щеше да се постарае младият мъж сам да открие истината!
Нобуро наблюдаваше дискретно от разстояние как двете прислужнички отидоха до господаря на конвоя, който приветства връщането им и им помогна да настанят възможно най-добре своята „господарка“. Когато я отведоха, Нобуро отиде при ханджията и жена му и им каза, че иска да обсъдят един важен въпрос насаме.
Ханджията, който — като всички хора, които упражняваха някаква професия — беше социално по-нискостоящ от самурая, отведе Нобуро в дома си с обичайните поклони, към които жена му прибави унизителните си извинения за жалкото състояние на дома и така нататък, и така нататък.
След като всички официалности бяха спазени, Нобуро седна кръстато с лице към коленичилия ханджия. Съпругата му коленичи на традиционното женско място — с лице към лявото рамо на мъжа си. Нобуро започна с обяснение, че предишното му посещение на пощенската станция е било да провери репутацията й като чисто и добре поддържано заведение. Бил доволен да установи, че всичко, което бил чул, е вярно. Високите стандарти на обслужване и предлаганото сърдечно гостоприемство на уморените пътници внушавали доверие към стопанина. Тяхната честност и усърдие, каза Нобуро, били пример, на който останалите трябвало ревностно да подражават. Наистина похвала.