Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
„Окей, свят, сега съм готов. Можеш да направиш и най-лошото…“
Най-лошото, което светът щеше да му предложи, беше друга нощна езда. Но сега около него бяха само деветима ронини. Нобуро го нямаше — беше оставил двамата си приятели да оглавят колоната. Стив, чиито натъртени от седлото бедра скоро изпратиха нова вълна сигнали за помощ, превключи мислите си от средствата за придвижване към онова, което можеше да го очаква.
Дори без да разбира езика, за него беше очевидно, че Клиъруотър и нейните компаньонки бяха освободени и оставени да намерят пътя си за дома. Но какъв беше смисълът от това упражнение? От малкото, което тя можа да му каже, Стив знаеше, че сега тя е „робиня“ на някакъв високопоставен майстор на желязо; някой си Накане То-Шиба, който вече беше заел номер едно в списъка на целите на Стив. Той знаеше също, че тя е била прекарана през Ни-Исан в условия на голяма тайна, плувала е с Яма-Шита до търговския пункт и после е трябвало да бъде върната на То-Шиба. В който момент ронините на Нобуро бяха развалили всичко, като бяха нападнали конвоя: конвой, в който имаше и две дълги кучета. Клиъруотър ги беше зърнала само за миг, но беше видяла достатъчно. Дългите кучета бяха Джоди Казан и Дейв Келсо, на път за Херън Пул, където Кадилак усилено работеше върху построяване на имитация на „Скайхок“.
„Но не за дълго, амиго. Твоят стар приятел Стив, когото ти така любезно измами, първо като измъкна всичко от мозъка му, а след това като прие неговата идентичност, се готви да саботира работата ти.“
Благодарение на Клиъруотър Стив сега имаше три лица, с които трябваше да се занимае: Яма-Шита, който беше уредил сделката с Мистър Сноу; Мин-Орота, друга голяма жица, в чиито владения се намираше Херън Пул и който очевидно финансираше операцията; и Накане То-Шиба, джапът, който сега притежаваше Клиъруотър. Той беше някакъв правителствен чиновник от висок ранг на територията на Мин-Орота.
Три интересни детайла, които бяха свързани един с друг, но как пасваха те в останалата част от пъзела? Стив беше склонил Нобуро да признае, че е агент на „онези, които имат интерес от този въпрос“: точните му думи. Каква беше целта на настоящото пътуване — да се срещнат с лицето или лицата, ръководещи тайна операция срещу триото, оглавявано от Яма-Шита?
Докато колоната продължаваше бавно да се придвижва през гористия терен, като минаваше от една слабо осветена просека в следващата, Стив размишляваше върху някои елементи на настоящата ситуация. Ако срещата се проведеше, той трябваше да изглежда и да говори уверено и да е готов да използва всяка предоставена му възможност. Ако не успееше да направи правилни връзки, вероятно нямаше да има друга възможност. Най-големият проблем беше непознаването на вътрешната структура на Ни-Исан. Без тези факти на практика беше невъзможно да разбере кой какво и на кого прави. Той трябваше да разчита на печелившата комбинация, която му беше служила толкова добре в миналото: на интуицията си — неговото неуловимо шесто чувство, глас, който понякога чуваше в мозъка си, и на невероятния си късмет — който Мистър Сноу и Клиъруотър продължаваха да наричат воля на Талисмана.
Колкото повече мислеше за това, толкова по-очевидно ставаше, че Клиъруотър, а не Кадилак държи ключовия елемент в уравнението. По причина, която той още не разбираше напълно, нейното преобразуване от изрисувана тревна маймуна в дълго куче с чиста кожа я беше направило ценен актив; награда, която Яма-Шита и неговите приятели бяха изминали значителен път, за да скрият. Но защо? Какво я правеше толкова различна от всички други ренегати, които бяха пленници в Ни-Исан? Беше ли поради това, че само тя бе жена, освен Джоди, от падналите в ръцете им? Или поради това, че този Накане То-Шиба бе оценил поразителната й красота и искаше да е негова? Беше ли физическата връзка на джапа с Клиъруотър причина за цялата тази тайна дейност? Нарушаваше ли То-Шиба правилата — и бяха ли неговите приятели Яма-Шита и Мин-Орота участници в прикритието?
Нападението върху конвоя беше доказателство, че някой е замесен в техния случай: някой с достатъчно власт, влияние и ресурси, за да използва почти сто ронини, действащи от сигурен, добре изграден базов лагер. Този „някой“ — мистър X — беше против или най-малкото загрижен за онова, което ставаше: загрижен достатъчно много, за да рискува живота на десетки мъже, за да научи кой стои зад маската. И достатъчно влиятелен, за да изисква лоялността на хора, готови да умрат, както бяха умрели повече от четиридесет, за да задоволят любопитството му. Нобуро не беше задал на Клиъруотър никакви въпроси. Прислужничките бяха игнорирани. Той просто беше инспектирал трудно спечелената си награда и ако се съдеше по реакцията му, не беше много изненадан, като откри, че тя изглежда като дълго куче, облечено в премяна на майстори на желязо.