Майсторите на желязото

Нобуро обмисли отговора си. Тревната маймуна щеше да си плати скъпо за нахалството, но най-напред трябваше да му зададе лично няколко въпроса, колкото и неприятно да беше това. Отговорите можеха да са неприятни и можеха да се използват и от други, но самурайската чест го задължаваше да ги зададе. Причината, поради която този чужденец сега седеше пред него, вместо да бъде одран жив и рязан парче по парче беше, че той собственоръчно е победил седем от самураите на Се-Ико. Колкото и благородни да бяха мотивите му, накрая той трябваше да бъде убит, но неговият вдъхващ уважение кураж, уменията му като боец и гордото му държане изискваха известно уважение към него.

— Ние нямаме господар — каза накрая той. — Господарят Нака-Джима е мъртъв, семейството му е лишено от владение. Ние сме ронини. Скитници, които не зависят от никого.

— Изненадвате ме, капитане — отвърна Стив. — Вие казвате, че сте самурай… но благородните воини на Ни-Исан взимат ли жени за пленници? И може ли някой да повярва, че вие бихте жертвали тридесет до четиридесет от доблестните си мъже, за да постигнете такава безполезна печалба? — Той видя изненадата в очите на Нобуро и добави: — Аз видях как загинаха от ръката на техните преследвачи в долината на реката. Самураи със същия произход като мъжете, които намериха смъртта си тук.

Джапът се намръщи.

— Съдбата на моите сродници не е твоя работа, тревна маймуно. По-добре да поговорим за твоята съдба.

Стив остави празната чаша и се поклони.

— На вашите услуги, капитане.

— Тревна маймуно — започна Нобуро, — аз се намирам в, хм… — Той млъкна и затърси в ограничените си познания по бейсик точната дума — деликатно, хм… положение. Ти спаси мнозина тук от сигурна смърт. В частност моята жена и сина ми Итада. Тъй като си направил това, рискувайки собствения си живот, аз съм ти задължен с дълга на честта… от който мога да бъда освободен само като извърша подобно действие. Разбираш ли ме?

— Да. Какъв е проблемът?

— На тревните маймуни е забранено под заплаха със смъртно наказание да носят оръжие в Ни-Исан. И още по-голямо престъпление е за роб да убие майстор на желязо… особено самурай. От това възниква конфликтът. Докато дългът на честта остава, хм… неиздължен, аз съм длъжен да защитавам живота ти… дори с цената на собствения си живот. Но, също така, ти не можеш да останеш ненаказан.

— Разбирам какво искате да кажете — отвърна Стив. — Тежка дилема.

— Тежка?

— Трудна. Неприятна.

— Да… — Нобуро пак подаде чашата си да му я напълнят. — Тежка и за двама ни, тревна маймуно. Щеше да е много по-добре, ако беше оставил жена ми и сина ми да загинат от меча на самурая.

— Не разбирам.

— Задължението към по-низшата личност — особено роб, води до загуба на престиж. Единственото достойно решение за самурая в такава ситуация е да умре от собствената си ръка. И на семейството му също.

— Това е лудост — каза Стив. — Трябва да има друг начин.