Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— Има — отвърна Нобуро. — Ти можеш да убиеш себе си.
— Да убия себе си?
— Да, сега. — Нобуро измъкна късия си меч, наведе се напред и го постави почтително пред Стив. — Твоята смърт от собствената ти ръка ще ме освободи от дълга на честта и ще премахне срама от моето семейство. Самураите на Се-Ико също ще бъдат отмъстени. Удовлетворително, хм… решение за всички.
„С изключение на мен“ — помисли си Стив. Нищо чудно, че жената на Нобуро не изглеждаше много радостна.
„Загуба на престиж“… за какво, по дяволите, беше всичко това? Някой се пресегна да му напълни чашата. Стив сложи дясната си ръка върху нея, притисна я към пода и махна с лявата си ръка към Нобуро.
— Задръжте за минутка. Погрешно сте разбрали всичко това.
— Как така?
— Първо, аз не съм роб… и второ, като воин аз не можех да гледам безучастно как избиват синове на самураи… и трето, позволявам си да предложа, капитане, убиването на самурай да се счита за престъпление само от онзи, който спазва законите.
Нобуро кимна спокойно, после преведе на другарите си смелия отговор на Стив. Той предизвика бурен смях и пляскане с ръце по бедрата. Когато веселието стихна, Небуро се обърна към Стив с лека усмивка.
— Добре казано, тревна маймуно. Но сега имаш друг проблем. Ако не си роб… какво правиш тук?
Това беше критичният момент. Стив пое дълбоко дъх и отговори:
— Дойдох да предотвратя една война между два народа.
Нобуро потисна изненадата си и се засмя.
— Между Синовете на Ни-Исан и тревните маймуни?
— Не, капитане. Между Синовете на Ни-Исан и Федерацията. Воините от света под пустините на юга.
Слабата усмивка изчезна от лицето на Нобуро.
— Дългите кучета отварят война на тревните маймуни. Защо изпращат теб като пратеник на мира?
Стив изправи гръб и погледна главатаря на ронините право в очите.
— Аз не съм мют, капитане. Аз съм облачен воин от федерация Амтрак. Един от хилядите, чиито небесни колесници ще затъмнят небесата на Ни-Исан и ще хвърлят огън върху земята, ако враговете, които се крият сред вас, не ни бъдат предадени.
Объркването на Нобуро изглеждаше истинско.
— Какви врагове?
— Аз търся маскираната жена, която сте отвлекли от пътния конвой, и нейния другар, който се намира в място, наречено Херън Пул, в земите на Източното море.
Нобуро го гледа известно време невъзмутимо, след това взе късия си меч и издаде една дълга заповед на японски. Хората му станаха и един подир друг излязоха; останаха само двама да седят от двете му страни и трети на пост до входа на пещерата.
Стив се усмихна вътрешно. Програмата му действаше.
Главният ронин опъна рамене и лицето му стана строго.
— Имаш ли начин да потвърдиш думите си?
— Да. Но ще ми трябва ножът, който ми взехте.
Нобуро нареди на мъжа отдясно да го донесе. Стив извади ножа от ножницата, натисна скритите бутони, закрепващи дървените чирени на дръжката, и ги свали да открие микросхемата вътре. Поднесе ножа пред очите на главния ронин да види, след това извади миниатюрната игла, натисна бутона за включване и сложи ножа в ръцете на Нобуро.
Хванал внимателно ножа, Нобуро реагира с широко отворени, учудени очи, когато на течнокристалния дисплей се появиха букви. Двамата ронини от двете му страни гледаха също толкова впечатлени.
— Това, което виждате, е пример на силата на моя народ — каза Стив. — Знаците, които се появиха, са звуци на думите, които говоря. С този уред аз мога мигновено да изпращам съобщения на моите господари в пространството.
Нобуро остави ножа на рогозката пред Стив със сериозен, почти несъзнателен жест — сякаш неочаквано беше ударен от електрически ток. После промърмори нещо на другарите си. И тримата изглеждаха смутени.
Стив не можеше да го разбере. Той сложи чирените на дръжката и остави ножа пред Нобуро.
— Нека забравим за дълга на честта, капитане. И двамата имаме да вършим по-важни неща.
Откровеността му силно изненада Нобуро, другите двама също го погледнаха стреснато — значи те също знаеха поне малко бейсик.
Нобуро посочи ножа.
— Какво искаш да правя с това?
— Покажете го на господарите си.
— Ние нямаме господари, Барикман. — Нобуро, изглежда, не можеше да превърти езика си в думи с буквата „р“ в тях. — Ние сме разбойници.
Стив се поклони.
— Моите уважения, капитане, във вашата нация и в моята има хора, които приемат много образи в служба на своя господар. Аз съм един от тях и вярвам, че вие също сте такъв. Покажете на господаря си този нож, предайте му казаното между нас и след това му обяснете, че има неща, които двамата с него трябва да обсъдим.
Нобуро избухна в гръмък смях и се удари по бедрата. Бързо преведе на другите същността на разговора, след това, докато приятелите му също се смееха, се обърна към Стив.