Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Докато изненаданата двойка търсеше подходящи думи да изрази, че двамата са недостойни за такава прекалено голяма похвала, Нобуро извади пачка банкноти и я постави на рогозката пред ханджията. Мъжът стреснато погледна жена си, после и двамата загледаха с отворени уста това богатство. Неспособен да повярва на очите си, ханджията се пресегна към банкнотите с трепереща ръка и ги отмести настрана. Според правилата на етикета той не можеше да вземе парите, докато Нобуро не му разрешеше да го стори.
След като получи тържествено обещание, че ще се отнесат с крайно благоразумие към онова, което ще им каже, Нобуро разкри, че той действа от името на един високопоставен млад благородник, който много желае да се срещне с маскираната дама, която току-що е отседнала при тях.
За подсилване на разказа си Нобуро нарисува трагическа картина на пробуждащата се любов на младия мъж — в този случай взаимна — с въпросната дама. Но поради високия ранг на семейството му връзката не можела да продължи. Имало уговорка младият мъж да се ожени за дъщерята на един от многото клонове на фамилията Тойота — владетеля на Ни-Исан.
Ханджията и жена му го гледаха смаяно. Не им се вярваше, че са замесени в такива големи събития!
Поради тази причина, продължи Нобуро, дамата била изгонена от дворцовите среди и сега я карали да стане робиня на един обикновен търговец от източния бряг. Тази среща — при условие, че ханджията и неговата жена великодушно позволят това да стане под техния покрив — била последната възможност двамата млади да са заедно.
Ханджийката, жена с нежно сърце, но с живот, лишен от такава голяма страст, слушаше ненаситно историята на самурая. Нейният мъж имаше само една цел: да извлече полза от всяка сделка. Пръстите му, които можеха да се движат с невероятна ловкост и скорост над сметалото, отдавна бяха забравили как да галят тялото й. Като резултат нейният романтичен апетит се хранеше косвено с подробности от любовните истории на други хора. Паричният подарък задоволи нейния съпруг, сърцераздирателната история предизвика сълзи в очите на жена му. Довечера, в леглото, тя щеше да затвори очи и да си представи себе си в ролята на куртизанката, притисната в последната отчаяна прегръдка с младия благороден любовник. При условие, разбира се, че нейният тъп, безчувствен съпруг не прогонеше илюзиите й със свирепото си хъркане.
Но междувременно как можеха те да помогнат? Въпросът беше поставен плахо на Нобуро от нейния съпруг. Нобуро обясни, че двете жени, които служели като нейни компаньонки, били на работа при търговеца. Фактът, че той беше осигурил за компаньонки виетнамки, сам по себе си беше обида и показваше какъв груб човек е.
Ханджията и жена му, и двамата от китайски произход и поради това по-висши от всички, с изключение на Синовете на Ни-Исан, бързо се съгласиха.
След като беше уверен, че ще може да наеме малката пристройка, която беше използвал при предишното си посещение, Нобуро извади малък флакон, пълен с фин прах — мощно приспивателно, което трябваше да се смеси в две чаши със саке, което ханджията великодушно да предложи на прислужничките на куртизанката на вечеря. Когато те заспели дълбоко и другите пътници се оттеглели за сън, той трябвало да отведе дамата в пристройката, където нейният благороден любовник щял да чака с надежда тя да го приеме с великодушно сърце и отстъпчива природа. На сутринта той щял да си отиде, за да не я види никога повече, дамата щяла да се върне в стаята си, а нейните компаньонки нямало да знаят нищо.
Втренчен със замъглени очи в парите, ханджията се съгласи, че това е идеален план; жена му се закле да пази тайната цял живот и успя да предаде с един продължителен кос поглед, че докато господарят лежи в ръцете на своята любима, тя ще задоволи неговия доверен слуга. За Нобуро нищо не беше по-малко вероятно, но усетил, че тя е негов принципен съюзник, той й отговори с двусмислен поглед и я остави във възбудата на приятно очакване, докато пръстите на алчния й мъж ровеха сладко миришещата пачка новички банкноти.
Когато тънкият като сърп полумесец се издигна, Стив бе отпочинал и настроението му беше значително повишено. Което беше добре, защото ронините вече оседлаваха конете.
С огромна прозявка Стив се изправи и се протегна, след това се хвана за един клон и се увиси да отпусне схванатия си гръб. Охх, така беше по-добре… Точно както препоръчваха докторите. Той се пусна и направи още няколко упражнения за крайниците, след това загреба вода от течащия наблизо поток и си наплиска лицето и врата.