Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Преведено на бейсик това означаваше:
„Не си проваляйте перспективите за кариера, като се опитвате да разрешите този случай, момчета. Ако той лежи на вашите бюра, просто затворете и направете една дълга обедна почивка.“
Когато нервните Су-шан и Нан-кхе пристигнаха в пощенската станция в Кара-ли и обясниха на собственика какво се е случило, той беше едновременно и съчувстващ, и загрижен. Макар официално да не бяха служители на закона и на системата за ред, съдържателите на станции искаха да следят с мъничките си кръгли светещи очички всички, които пристигат и които заминават. Беше в техен интерес да го правят. Като резултат обикновено те първи научаваха всички деликатни въпроси. Такъв беше случаят и сега.
След като нареди да се приготви стая за господарката — която беше толкова разстроена от преживяното, че не можеше да говори — съдържателят се погрижи двете прислужнички да бъдат откарани в кабинета на близката магистратура и настоя да отиде с тях.
Разтревожени, Су-шан и Нан-кхе представиха документите си на чиновника заедно с тези на своята господарка и разказаха за мъченията си от ръцете на ронините. Съдържателят на станцията потвърди, че госпожа Йоко Ми-Шима не е в състояние да отговаря на въпроси. За тяхна голяма изненада — която те побързаха да скрият, — чиновникът, изглежда, прие това обяснение без възражения. Взе си бележка за малкото, което можаха да му кажат за нападението на конвоя и за ронините, които ги бяха отвлекли, прегледа бегло документите им, след което ги пусна да си вървят.
Су-шан и Нан-кхе не можеха да повярват на щастието си. Добрите ками сигурно ги закриляха през този ден. С дълбоки поклони те попитаха за съдбата на конвоя.
Чиновникът им каза, че останалите пътници и каруци били извикани и след като дали показания и попълнили списък на ограбените от тях ценности, им било позволено да продължат. Възнамерявали ли те да се присъединят към конвоя? Възнамеряваха. Чиновникът бързо им издаде пропуски за ферибота.
Всичко това беше много смущаващо. От опит и двете жени знаеха, че всяка процедура, включваща издаване или проучване на документи, обикновено продължава с часове, понякога почти цял ден — независимо колко незначителен може да е документът. Срещата им с този чиновник продължи по-малко от час и от тях дори не беше поискано да „лъснат масата“ — фраза, използвана за описване на плащане на подкуп. Тези подкупи се водеха доброволни дарения за подпомагане на вдовици или сираци на ниско платени чиновници и размерът им зависеше от важността на искания документ и беше гаранция, че документът няма да се изгуби. Това беше една утвърдена традиция и всеки от горе до долу намазваше от нея.
С още дълбоки поклони Су-шан и Нан-кхе излязоха от кабинета на чиновника и се обърнаха за помощ към любезния собственик на станцията. Имали малко пари, които ронините не били открили. Било ли възможно да намерят ръчна количка за себе си и джинрикша за господарката? Беше възможно. Богинята на щастието отново им се беше усмихнала. Двете се заклеха да поднесат дарове и да запалят много тамян в нейна чест в първия параклис по пътя.
След като пусна пленничките, Нобуро поведе колоната по лъкатушна пътека, която ги отведе на запад от трите жени, сред гората от другата страна на пътя. Зазори се и скоро гората беше огряна от полегати слънчеви лъчи. Като спряха само да се нахранят и да дадат зоб на конете, ронините продължиха през целия ден и следващата нощ, яздейки първо на север, след това на изток през река Съскуехана, където тя извиваше надясно по пътя си към Харисбърг — сега място за преминаване с лодка, известно на майсторите на желязо като Ари-Саба. Съску-ехана беше границата между владението на Се-Ико и техния източен съсед Мицу-Биши — лоялен съюзник на шогуна. При условие че не разгласяваха действията си, Нобуро и неговите хора бяха в относителна безопасност тук.
Лагеруваха на един горист хребет — един от стотиците, които Стив беше съгледал от върха на дървото и беше оприличил на вълни на един безкраен океан. Нобуро разреши на хората си три часа сън, после, след закуска, преди зори, колоната тръгна на юг по широка крива около Ари-Саба.
Стив, който отбелязваше различните промени на посоката, разбра, че настоящият курс накрая ще ги изведе обратно на шосето. Както и предишния ден, те рядко излизаха на открито. Всеки път, когато трябваше да пресекат открита площ, изпращаха разузнавач да проучи терена, а когато спираха да напоят конете и да ги оставят да попасат, не ги разседлаваха.