Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
— Ако Рим каже „да“ — отвърна Бенджамин, обобщавайки съобщението, — тогава и Англия ще каже „да“.
Принц Джулио кимна.
— Обмислих отговора си. Кажи на чичо си следното: „Когато дойде времето и моментът назрее, Рим ще каже «да»“. Повтори го.
Бенджамин го направи два пъти. Кардиналът ни протегна ръка за целувка. Прекръстихме се, докоснахме с устни ръката на хитрия негодник, получихме по една малка кесия със сребро и бяхме отведени при Мария, която седеше в преддверието с омазано в сладко лице.
Не разменихме нито дума, докато железните врати на двореца Медичи не се затръшнаха зад нас.
— За какво беше всичко това, господарю? — попитах. — Идваме във Флоренция и какво се случва? Господарят на Осмината ни заплашва по Бог знае каква причина.
— Заплашва ли ни? — попита господарят ми.
— Е, добре, наблюдава ни.
— За какво става дума? — обади се Мария, която подскачаше нагоре-надолу, с уста още изцапана от захаросаните плодове.
— Млъкни! — срязах я и привлякох вниманието на минувачите.
Тръгнахме по страничната уличка от другата страна на площада, където беше извършена екзекуцията. Господарят ми сбърчи нос от миризмата на изгоряло, която се носеше от кладата. Той ме дръпна за ръката в една тясна уличка.
— Изпратиха ни да предадем съобщение на кардинала — прошепна Бенджамин. — Получихме отговора му. Един Бог знае, драги ми Роджър, в какво са се набъркали с чичо ми. Знаем, че Медичите имат шпионин в семейство Албрици, чиито членове и приближени някой избива. Забеляза ли, че откакто сме дошли в Италия, нашият живот не е заплашван?
— Ами снощи? — възкликнах аз.
Бенджамин поклати глава.
— Не смятам, че са искали да ни убият. Според мен, убиецът искаше да унищожи определено доказателство.
— Писмото от кардинала до Пренесте?
Господарят ми направи гримаса.
— Може би. Изкушавах се да попитам негово преосвещенство какво означаваше всичко това. Но, както се казва, „Колкото по-малко кажеш, толкова по-бързо ще го поправиш.“ Вече предадохме съобщението!
— Господарю — прекъснах го аз, — защо смяташ, че убиецът вече не се интересува от нас?
— О, не, сигурен съм, че още се интересува. Онова, което стана в Англия, беше само опит да ни попречи да заминем за Флоренция. След като вече сме тук, убиецът явно смята, че не сме от първостепенно значение в тази тиха, кървава война срещу Албрици — Бенджамин ме дръпна отново на улицата. — Както казах, вече предадохме съобщението и получихме отговора на негово преосвещенство. А сега за художника — той повика Мария. — Художникът Борели на Виа Фортуната ли живее?
Мария посочи надолу по улицата.
— От другата страна на стария пазар. Елате, стига сте си шепнали, ще ви заведа.
— Ходила ли си там и преди? — попитах.
Тя поклати глава и пое по улицата към стария пазар.
— Не! — извика през рамо. — Господарят Франческо избра художника, идеята беше само негова. И между другото, наблюдават ви!
Обърнах се и кръвта ми се смръзна. На входа на един магазин стоеше човек на Осмината, облечен в тъмнокафява роба, с ръце, скрити в ръкавите. Наблюдаваше ни с безизразно лице, но очите му бяха враждебни — приличаше на ловджийско куче, което не е сигурно дали да нападне плячката си.
— Не му обръщай внимание! — изсъска Бенджамин. — Нищо лошо не правим, Роджър.
Изкашлях се, плюх по посока на шпионина и последвах Мария на оживения площад. „Меркато Векио“, старият пазар, е особено място. На всеки от четирите ъгъла има църква. Занаятчии и продавачи са наредили сергиите си по площада, отрупани с какво ли не — от всякакви пенкилери до коприни от земите на изток от река Инд. Аптекари и продавачи огласят въздуха с виковете си. Търговци на гърнета и кани хвалят стоката си. Скитници и просяци са се свили във всеки ъгъл. Край сергии, отрупани със зайци, парчета глиганско, яребици, фазани и охранени скопени петли, касапите крещят цените. Соколарите с мъка успокояват ловните си птици, неспокойни от мириса на кръвта, лееща се под ножовете на месарите.
Олелията беше оглушителна, напомняше на Чийпсайд, и докато пресичахме площада, чираци и жени се опитваха да ни хванат за ръкавите и да ни продадат сушени кестени, яйца, сирене, зеленчуци, билки, плодови пити, баници и други любими ястия на флорентинците. Момичета от провинцията умело си пробиваха път през тълпата, понесли препълнени кошници на главите си. Цяло чудо беше, че изобщо могат да вървят, да не говорим с каква лекота носеха товара си. Най-накрая излязохме от пазара и последвахме Мария по една улица, а после в тясна уличка, неподходящо наречена „Виа Фортуната“. Вонеше на пикня от ордите котки, които я обитаваха, и на варени зеленчуци. Мария попита един продавач за посоката и той ни посочи жълта, рушаща се сграда.