Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
— Там ще намерим Борели — обясни тя. — На втория етаж или поне така казва този човек.
Влязохме в запуснатата сграда и се изкачихме по разнебитените дървени стълби.
— Едва ли ще е трудно да го убедим да дойде в Англия — прошепнах.
Бенджамин сви рамене, после спря.
— Защо точно този художник? — прошепна той.
— Защото кралят е харесал подаръка на лорд Франческо.
Бенджамин поклати глава.
— Английският двор наема само най-добрите. Чувал ли си някога за Ториджани?
— Не.
— Беше голям флорентински скулптор, известен и с това, че счупил носа на божествения Микеланджело.
— Значи, побойник? — запитах любопитно.
— Да, но и велик скулптор. Инквизицията го арестува и умря в затвора едва миналата година. Въпросът е, че е работил за бащата на краля.
— Защо Хенри се интересува от неизвестен флорентински художник като Борели, след като може да наеме най-добрите?
— Това поражда още един въпрос — Бенджамин се обърна към Мария. — Защо господарят ти е наел такъв неизвестен художник, за да рисува подарък за английския крал?
Мария разпери малките си ръчици.
— Господарят Франческо можеше да бъде много щедър — отвърна тя, — но може би е решил, че творбата на неизвестен художник ще бъде по-интересна.
Бенджамин въздъхна.
— Ще изпълним волята на краля — кисело заяви той. — Да вървим при мастър Борели.
Почукахме на избелялата и напукана врата на втория етаж. Отвори ни слаб мъж с тясно лице, рошава черна коса, сближени очи и безкръвни устни над слабоволева брадичка. Беше облечен в стара дреха, оплескана с боя.
— Господа? — Той ни изгледа въпросително.
Мария ни представи. Мъжът се втренчи в нас.
— Говоря малко английски — каза той. — Бях в страната ви преди седем години, след като посетих и Брюж.
— Може ли да влезем? — попита Бенджамин.
Мъжът ни покани в мрачна стая, която миришеше на бои, масло и готвено преди време. Всичко беше задръстено с гърненца боя, четки, ножове, стативи с платна. Не ни покани да седнем, но изтри изцапаните си с боя ръце с парцал. Промърмори нещо на Мария и погледна през рамо към недовършената си картина.
— Синьор Борели е зает — обясни тя. — Има да изпълнява поръчка.
Огледах го внимателно. Да, зает, но и много нервен. Преглъщаше с мъка и не направи опит да ни предразположи. Всъщност, стояхме едва на крачка от вратата. Бенджамин също беше притеснен.
— Синьор Борели — каза той, — носим ти поздрави от английския крал, той високо цени твоята картина — онази, която ти е поръчал Франческо Албрици.
Мъжът се усмихна криво.
— Радвам се, че кралят ви е бил доволен.
— Носим ти и съобщение от Англия — продължи Бенджамин. — Негово величество кралят и чичо ми кардинал Улси ни упълномощиха да ти възложим поръчка. Ако дойдеш в английския двор под покровителството на краля, несъмнено ще има много работа за теб — и със сигурност ще живееш на по-хубаво място.
Борели направи гримаса, обърна ни гръб и отиде до статива. Взе една четка и гърненце с боя и внимателно започна да рисува.
— Синьор Борели! — Бенджамин пристъпи към него. — Не се ли интересуваш от предложението ни?
— Много — отвърна художникът. — Но както обясних на спътницата ви, съм зает. Имам си работа във Флоренция — той се обърна, все още държейки четката. — А колкото до жилището, то ми харесва. Имам приятелите си, кръчмите, слънцето, виното, красотата на Флоренция. Защо да сменя всичко това срещу несигурно бъдеще във вашия студен английски двор?
Борели остави четката и боята, и подръпна парцала, подпъхнат под шнура на кръста му.
— Ти си синьор Даунби, нали?
Бенджамин кимна.
— Синьор Даунби, не искам да бъда груб, но имам много поръчки, а след няколко дни заминавам за Ферара и после за Рим. Благодаря на вашия крал за благоволението. Ще ви дам отговор скоро. Къде сте отседнали?
— Във вилата на Албрици.
— В такъв случай ще изпратя вести там.
След това той буквално ни избута от стаята и тръшна вратата. Мария се изкиска и закри уста с ръка. Погледнах я ядно. Бенджамин вдигна отчаяно ръце.
— Загадка след загадка — промърмори той. — Защо беше толкова груб?
Втренчих се във вратата. Нещо не беше наред. Борели не ни се зарадва, нито се изненада от предложението ни. Не ни разпита какво ще му бъде платено или при какви условия ще работи в Англия, гледаше да се отърве от нас колкото се може по-бързо. Ако бях сам, щях да разбия вратата, да го извлека навън, да му поблъскам главата в стената и да повтарям предложението, докато приеме.