Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Докторът изплашено я прегърна през кръста.
— Стига глупости! Сестра, ваната има дръжки, постарайте се пациентката да ги използва!
— Да, докторе.
— Ако я изпуснете и падне, най-добре веднага да потеглите за Канада — ще откриете най-краткия път, ако ме последвате. И ако сте достатъчно бърза.
— Уини няма да ме остави да падна — успокои го Джоан, докато се облягаше приятелски на ръката му. — Но ако толкова ви е страх, можете да дойдете да й помогнете. Да ми изтъркате гърба.
— Само преди десет минути ми се скарахте, че съм нахлул в стаята ви! — изсумтя той.
— И пак ще ви се скарам, ако го направите. Едното го изисква възпитанието, второто — професионализмът. Докторе, знам много добре, че сте виждали новото ми тяло — професионално, — и то неведнъж. Няма да ми стане зле от още един път. — Тя се размърда леко в ръцете му.
— Да търкам гърбовете на пациенти не влиза в професионалните ми задължения. Хладка вана, сестра. И не я оставяйте вътре твърде дълго.
След като влязоха в банята и вратата се затвори, Джоан прегърна сестрата и се изкиска.
— Миличка, видя ли му само лицето?
Уини поклати глава.
— Джоан, не ти трябва помощта ми, за да се научиш да си жена. Ти вече си жена.
— Напротив, мила, трябва ми. Има толкова много неща, които не зная. Просто изпробвах срещу бедния ни доктор похвати, които ме объркваха, когато бях мъж на неговата възраст. — Тя се изкиска отново. — За един миг дори наистина си помислих, че ще се съгласи да ми изтърка гърба. — („А аз пък си помислих, че ще го проснеш на килима и ще му се метнеш отгоре.“) „Стига, Юнис, нищо не съм му направила.“
Джоан пусна ръката на Уини, отстъпи назад и си свали нощницата.
— Време е за баня! О, какво щастие!
— Джоан! Моля те, дръж се за нещо! Докторът може да влезе всеки момент.
— О, мило, няма да посмее. Никога вече. — Обърна се и заключи вратата.
— Не биваше да го правиш. Забранено е да се заключват вратите на болничните бани.
— Ние не сме в болница. Освен това, за да разбере, че съм я заключила, ще трябва да се опита да влезе, а не мисля, че ще посмее. Защото в такъв случай ще крещя с цяло гърло, докато не се появи Джейк Соломон и не го уволни на място. Уини, миличка, не можеш да си представиш колко дълго съм живяла на този свят, преди да сменя старческото си тяло с това. Зная как да се оправям. Защо не си смъкнеш униформата и не се присъединиш към мен? Иначе може да се намокри от горещата пара.
— Не, Джоан… Докторът каза хладка вана. Чу го.
— Чух го, но водата ще е с температура, която ми харесва, и точка по въпроса! Нищо няма да ми стане от една гореща вана. Скачай с мен вътре, защото току-виж съм се подхлъзнала и трябва да си наблизо, за да ме уловиш.
— Не мога — отвърна сконфузено Уини.
— Как, мила? Нима ще ме оставиш да припадна пред очите ти? Представи си само какъв шум ще се вдигне. Може да те покажат дори в новините.
— Джоан! Това е изнудване! — („Така си е, шефе. Нанасям нова поправка — ти си мръсник и мръсница. Едновременно.“) „Тинтири-минтири, Юнис. Тази вана е достатъчно голяма и за трима ни.“
Уини прехапа устни и бавно си разкопча престилката. Джоан й обърна гръб и се зае да пълни ваната. Докато нагласяше подходяща температура, избягваше да поглежда към сестрата.
11.
След час Джоан седеше в един мек фотьойл, вдигнала крака на табуретка. Към нощницата бе добавен тънък пеньоар и чехли с високи токчета. Косата й бе сресана грижливо, лицето изкусно гримирано и тя ухаеше едва доловимо на „Априлска мъгла“ — парфюм, който заслужаваше по-скоро названието „Покушение над околните“. Ноктите й бяха подрязани и оформени, Юнис не одобри качеството на педикюра, но се примири, като за начало. Най-важното бе, че я владееше еуфорията на чистото женско тяло, благоуханно и напудрено, и облечено с атрактивни дрехи.
Междувременно бяха разменили леглата и стаята вече не миришеше на болница, което също допринасяше за самочувствието й. Стенобюрото на Юнис бе върнато на обичайното му място зад малкото пиано на Йохан. Само то не пасваше на стаята, но скоро щяха да се нуждаят от него.
Беше сама — Уини бе отишла да покани господин Соломон да вечеря със своята подопечна стопанка. Джоан въздъхна от удоволствие. („По-добре ли се чувстваш, мила? Аз да.“) „Божичко, разбира се!“ („Но защо одеве подви опашка?“) „О, стига, Юнис! Не съм имал намерение да я съблазнявам.“ („Лъжец. Лицемер. Перверзен старчок. Почти ти беше в ръцете. А после се изплаши. Срещала съм много мъже като теб — омайвате ни с приказки, а после ни оставяте на сухо. Страхливият Казанова. Пфуй!“)