Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Е, хайде! — извика той, вдигайки глава. — Да приключим въпроса. А щом поведението на това копеле толкова ви харесва, мис Вендилър, вземете една свещ и го изпроводете.
Младата лейди побърза да се подчини.
— Благодаря ви — каза Франсис, когато се озоваха насаме в градината. — Благодаря ви от все душа. Това беше най-мъчителната вечер в живота ми, но ще ми остане завинаги приятен спомен от нея.
— Аз говорех каквото мислех — отвърна тя — и от желание да бъда справедлива към вас. Сърцето ме заболя, че се отнасяха с вас толкова грубо.
В това време бяха стигнали градинската врата и мис Вендилър, слагайки свещта на земята, вече дърпаше резетата.
— Само още една думица — каза Франсис. — Надявам се, че не е за последен път… че пак ще се видим, нали?
— Уви! — отвърна тя. — Вие чухте баща ми. Какво друго мога да сторя, освен да му се подчиня?
— Кажете ми поне, че не е по ваша воля — рече Франсис. — Кажете ми, че не желаете да се разделите завинаги с мен.
— Разбира се — отговори тя, — не желая. Вие ми изглеждате смел и честен човек.
— Тогава — каза Франсис — дайте ми нещо за спомен. Тя се поколеба, държейки ключа, защото всички резета и лостове бяха издърпани и оставаше само да отключи.
— Ако задоволя желанието ви — рече тя, — ще обещаете ли да ме слушате безпрекословно?
— Има ли нужда от питане? — отвърна Франсис. — На драго сърце ще правя всичко, каквото ми кажете.
Мис Вендилър завъртя ключа и разтвори вратата.
— Така да бъде — каза тя. — Вие не знаете какво искате, но така да бъде. Каквото и да чуете — продължи тя, — каквото и да се случи, не стъпвайте вече в тази къща, тичайте, докато стигнете осветените и многолюдни квартали на града, но и там бъдете нащрек. Вие не подозирате в каква опасност се намирате. Обещайте ми, че няма дори да погледнете подаръка, докато не стигнете на сигурно място.
— Обещавам — отговори Франсис.
Девойката пъхна в ръката на младежа нещо увито набързо в кърпичка и същевременно с неочаквана сила го изблъска на улицата.
— А сега бягайте! — извика тя.
Франсис чу как вратата се затвори подире му и как изтракаха наместваните резета.
— Ще си удържа на думата — рече той, — щом обещах! И побягна по малката уличка, която извеждаше на улица „Равинян“.
Не бе изминал и петдесет крачки от къщата със зелените щори и в нощната тишина изведнъж екна адски рев. Франсис машинално се закова на място, друг минувач също последва примера му, видя как по прозорците на съседните къщи се струпаха хора — и пожар дори не би предизвикал такава суматоха в този тих квартал. А виновник за всичко това изглежда беше един-единствен човек, който ревеше от мъка и ярост, като лъвица, на която са откраднали лъвчетата, и Франсис с учудване и тревога чу да се споменава неговото име, примесено с проклятия на английски.
Първата му мисъл беше да се върне в къщата, втората, спомняйки си съвета на мис Вендилър, да продължи бягството си с още по-голяма скорост и тъкмо се готвеше да приведе мисълта си в действие, когато диктаторът, гологлав, с развята бяла коса, с рев префуча край него като гюлле от дуло на оръдие и се понесе нататък по улицата.
„Едва се отървах — помисли си Франсис. — Не мога да разбера какво иска от мен и защо е така развълнуван, но явно не е за предпочитане да му се мяркам сега и най-добре е да послушам съвета на мис Вендилър.“
Като си рече това, той тръгна обратно с намерение да завие и се спусне по самата улица „Льопик“, докато преследвачът му продължава да го търси в другата улица. Планът му беше лошо замислен, всъщност по-добре щеше да бъде да се разположи в най-близкото кафене и да чака там, докато мине разгарът на преследването. Но Франсис не само нямаше никакъв опит и вродена склонност да води малките войни на частния живот, но и до такава степен не се чувствуваше виновен, че не виждаше от какво може да се страхува, освен от неприятна среща. Ала тази вечер се бе наситил на неприятни срещи, а и никак не предполагаше, че мис Вендилър е премълчала нещо. Младежът се чувствуваше наистина зле и тялом, и духом — тялото му беше цялото натъртено, душата — прободена от отровни стрели, а волю-неволю трябваше да признае, че мистър Вендилър имаше много хаплив език.
Мисълта за контузиите му напомни, че не само бе излязъл без шапка, но че и дрехите му бяха доста пострадали при спускането от кестена. В първия попаднал му магазин си купи евтина широкопола шапка и оправи набързо изпокъсания си тоалет. Сувенира, все тъй увит в кърпичката, пъхна засега в джоба на панталона си.