Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Второто действие отдавна бе започнало и дори наближаваше краят му, когато вратата се отвори и влязоха две лица, които се настаниха в най-тъмната част на ложата. Франсис едва сдържа вълнението си — те бяха мистър Вендилър и дъщеря му. Кръвта се носеше по артериите и вените му с бясна бързина, ушите му пищяха, виеше му се свят. Не смееше да погледне, да не би да възбуди подозрение, програмата, която четеше и препрочиташе отначало докрай, от бяла почна да му се струва червена, а когато хвърли поглед към сцената, тя му се видя безкрайно далеч, а гласовете и движенията на актьорите — съвсем неуместни и нелепи.
От време на време се престрашаваше да погледне за миг в посоката, която го интересуваше най-много, и поне веднъж му се стори, че очите му срещнаха очите на девойката. Той потрепера с цялото си тяло и пред очите му се завъртяха всички цветове на дъгата. Какво не би дал, за да чуе какво си говорят Вендилъровци! Какво не би дал да събере смелост, да вдигне своя театрален бинокъл и да проследи внимателно държането и изражението им? Знаеше, че там се решаваше животът му, ала нямаше как да се намеси, не можеше да чуе дори какво си говорят, а беше принуден да седи на мястото си и да се измъчва от безпомощна тревога.
Най-после действието свърши. Завесата падна и хората около него започнаха да излизат за антракта. Съвсем естествено би било да последва примера им, а в такъв случай не само естествено, но и необходимо беше да мине точно пред въпросната ложа. Събрал цялата си смелост, но със сведени очи, Франсис се приближаваше към мястото. Вървеше полека, понеже старият джентълмен пред него едва се влачеше и пъшкаше. Какво да прави? Да се обади ли на Вендилъровци, когато минава край тях? Да вземе ли цветето от петлицата си и да го хвърли в ложата? Да вдигне ли лице и да отправи един-единствен дълъг и нежен поглед към дамата, която му беше или сестра, или годеница? Докато обмисляше тези толкова многобройни възможности, представи си своето невзрачно живуркане в банката и съжали за това минало.
Междувременно стигна точно срещу ложата и макар че още не беше решил какво да направи и изобщо да прави ли нещо, извърна глава и вдигна очи. Едва стори това и вик на разочарование се изтръгна от него; той се вцепени. Ложата беше празна. Докато се бе приближавал бавно, мистър Вендилър и дъщеря му тихомълком се бяха измъкнали.
Някой зад него учтиво му напомни, че спира движението, и той продължи, като пристъпяше машинално и се остави покорно навалицата да го измъкне от театъра. Щом се озова на улицата и блъскането престана, Франсис спря и от прохладния нощен въздух бързо се съвзе. С учудване забеляза, че главата го боли страшно и че не помни нито думица от двете действия, които бе гледал. Когато възбудата премина, замести я непреодолимо желание за сън, затова повика файтон и потегли към квартирата си в състояние на крайна умора и отвращение от живота.
На сутринта задебна мис Вендилър да тръгне на пазар и към осем часа я видя как пристъпя по уличката. Тя беше просто, дори бедно облечена, но в държането на главата и тялото й имаше нещо грациозно и благородно, което би придало изящество и на най-скромния тоалет. Дори кошницата си носеше така елегантно, че й стоеше като украшение. Когато Франсис се мушна в един вход, стори му се, като че слънцето я следваше по петите, а сенките отстъпваха пред нея и за пръв път долови чуруликането на някаква птичка в кафез над уличката.
Той я изчака да мине край входа, после излезе оттам и викна подире й:
— Мис Вендилър!
Тя се обърна и като видя кой е, пребледня като смъртник.
— Извинете — подзе той, — кълна се, не исках да ви уплаша, пък и няма нищо страшно в присъствието на човек като мен, който ви желае доброто. Уверявам ви, постъпката ми се дължи на необходимост, нямах друг изход. Между нас двамата има много общо, а за жалост аз се лутам като в мрак. Трябва да действувам, а ръцете ми са вързани. Не зная дори какво да мисля, кои са ми приятели и кои врагове.
Тя с мъка проговори:
— Аз не ви познавам.
— О, напротив! Познавате ме, мис Вендилър — възрази Франсис, — дори по-добре, отколкото познавам себе си. Всъщност тук именно ми е нужно обяснение. Разправете ми каквото знаете — замоли се той. — Кажете ми кой съм аз, коя сте вие и как съдбите ни са преплетени. Помогнете ми поне мъничко да узная нещо за себе си, мис Вендилър… само една-две думички, които да ме напътят, само името на баща ми, ако обичате — и ще бъда благодарен и доволен.