Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Прощавайте, но не съм съгласен с вас! — възрази Франсис разпалено. — У мен няма нищо откраднато. Ако имате предвид диаманта, даде ми го преди един час мис Вендилър от улица „Льопик“.
— Мис Вендилър от улица „Льопик“! — повтори другият. — Вие ме заинтригувахте повече, отколкото си мислите. Моля продължете.
— О, боже мой! — възкликна Франсис.
Паметта му направи внезапен скок назад. Видял бе, че мистър Вендилър взе някакъв предмет от вътрешния джоб на своя упоен гост, и чак сега разбра, че този предмет е марокенената кутийка.
— Сигурно си спомнихте нещо? — полюбопитствува непознатият.
— Слушайте — отговори Франсис. — Не зная кой сте, но ми се струва, че заслужавате доверие и желаете да ми помогнете. Аз така съм се забъркал, че имам нужда от съвет и подкрепа, и тъй като ми предлагате услугите си, ще ви кажа всичко.
И разправи накратко патилата си от деня, когато адвокатът го извика от банката.
— Вашата история наистина е необикновена, а положението ви — много трудно и опасно — каза непознатият, когато младежът свърши разказа си. — Мнозина биха ви посъветвали да издирите баща си и да му предадете диаманта, но аз съм на друго мнение. Келнер! — викна той.
Келнерът се приближи.
— Моля предайте на управителя, че искам да поговоря с него — каза непознатият и Франсис още веднъж забеляза по тона и държането му, че този човек е свикнал да заповядва.
Келнерът се отдалечи и след малко се върна с управителя на заведението, който се поклони с раболепна почтителност.
— С какво мога да ви бъда полезен? — попита той.
— Бъдете така добър — отвърна непознатият, като посочи Франсис, — да кажете на този джентълмен името ми.
— Вие имате честта, сър — обяви управителят, обръщайки се към младия Скримджър, — да седите на една маса с негово височество принц Флоризел Бохемски.
— Франсис тутакси скочи и направи признателен поклон на принца, който му даде знак да седне отново на мястото си.
— Благодаря ви — каза Флоризел, обръщайки се към управителя, — прощавайте, че ви обезпокоих за такава дребна работа. И с движение на ръката го освободи.
— А сега — продължи принцът, обръщайки се към Франсис, — дайте ми диаманта.
Без да пророни дума, той му предаде кутийката.
— Правилно сте постъпили — рече Флоризел, — чувствата са ви повели по верен път и ще дойде време да бъдете благодарен за тазвечерните премеждия. Човек може да изпадне в хиляди затруднения, мистър Скримджър, но ако сърцето му е доблестно и умът бистър, ще се измъкне с чест от тях. Успокойте се, работите ви са в моите ръце и с божия помощ ще имам достатъчно сили да ги доведа до благополучен завършек. Елате, ако обичате, в каляската ми.
С тези думи принцът стана и като остави една златна монета за келнера, излезе с младия човек от кафенето и по булеварда го поведе към мястото, където го чакаха скромен закрит файтон и двама слуги без ливреи.
— Тази кола — рече Флоризел — е на ваше разположение. Приберете багажа си колкото ви е възможно по-скоро, а слугите ми ще ви закарат в една вила в околностите на Париж, където можете да чакате на сравнително спокойствие, докато уредя положението ви. Там ще имате прекрасна градина, библиотека с книги от добри автори, готвачка, изба и хубави пури, които препоръчвам на вашето внимание. Жером — добави той, обръщайки се към единия от слугите, — чухте какво казах, нали? Поверявам мистър Скримджър на вашите грижи, зная, че ще бъдете внимателен към моя приятел.
Франсис смотолеви няколко несвързани думи на благодарност.
— Ще имате достатъчно време да ми благодарите — каза принцът, — когато вашият баща ви признае за свой законен син и ви ожени за мис Вендилър.
След това принцът направи кръгом и закрачи бавно по посока на Монмартър. Той спря първия минаващ файтон, даде някакъв адрес и след четвърт час, освобождавайки файтонджията малко по-надолу, почука на градинската врата на мистър Вендилър.
Отвори я много предпазливо лично диктаторът.
— Кой сте вие? — попита той.
— Моля да ме извините, че идвам в такъв късен час, мистър Вендилър — каза принцът.
— Ваше височество е винаги добре дошъл. — отговори мистър Вендилър, като се дръпна назад.
Принцът използува тази пролука и без да чака домакина, влезе направо в къщата и отвори вратата на салона. Там седяха мъж и жена, дамата беше мис Вендилър, по очите на която имаше следи от сълзи и от време на време все още я разтърсваше хълцане, а в лицето на мъжа принцът позна младия човек, който преди около месец в пушалнята на един клуб се бе съветвал с него по литературни въпроси.