Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Жив ли е, или мъртъв? Въпреки уверението на диктатора Франсис беше склонен да мисли второто. Тук бе извършено страшно престъпление, голяма беда се бе стоварила върху обитателите на къщата със зелените щори. Франсис неочаквано почувствува, че всичкият ужас от това деяние се стопи в съжаление за момичето и стареца, които той смяташе изложени на смъртна опасност. В сърцето му нахлу състрадание, той също беше готов да помага на баща си срещу всеки и всички, срещу съдбата и правосъдието и като разтвори капаците, със затворени очи и прострени ръце скочи в листака на кестена.
Клон след клон се изплъзваше от ръцете му или се чупеше под тежестта му, най-после улови под мишница един дебел клон, за секунда увисна така, а след това се пусна и тупна тежко на масата. Тревожен вик от къщата го предупреди, че слизането му не е останало незабелязано. Той се изправи, олюлявайки се, с три скока прекоси междинното пространство и се озова пред вратата на верандата.
В малка стая, застлана с рогозки, със стъклени шкафове до стените, пълни със скъпи антикварни рядкости, мистър Вендилър се бе надвесил над тялото на мистър Ролз. Когато Франсис влезе, той се изправи и бързо размени няколко думи с девойката. Това трая една секунда, за миг беше свършено; младежът нема време да се увери, ала му се стори като че диктаторът взе нещо от вътрешния джоб на свещеника, погледна го за част от секундата върху дланта си и после бързо го подаде на дъщерята.
Всичко това стана, докато Франсис стоеше все още с един крак на прага, а другият — вдигнат във въздуха. След миг той коленичи пред мистър Вендилър.
— Татко! — извика той. — Позволи и аз да ти помогна. Ще правя каквото желаеш и няма да разпитвам, ще те слушам всеотдайно, отнасяй се с мен като със син и ще се увериш, че съм предан син.
Първият отклик на диктатора беше страшен взрив на ругатни.
— Баща и син, а? — кресна той. — Баща и син? Що за дяволска комедия е това? Как сте дошли в градината ми? Какво желаете? И кой сте, за бога?
Слисан и засрамен, Франсис се изправи отново на крака и застана онемял.
После като че ли нещо озари мистър Вендилър и го разсмя гръмогласно.
— Разбирам — извика той. — Вие сте Скримджър. Много добре, мистър Скримджър. Позволете ми да обясня положението ви с няколко думи. Вие влязохте в частното ми жилище насила или може би с измама, но във всеки случай не и поканен от мен, и отгоре на това идвате в неудобен момент, когато един мой гост припадна на масата ми, и ме обсипвате с тържествени декларации. Вие не сте мой син. Ако искате да знаете, вие сте незаконен син на брат ми от една продавачка на риба. Към вас се отнасям с безразличие, граничещо с отвращение, а като ви гледам как се държите сега, струва ми се, че каквато е външността ви, такъв е и умът ви. Съветвам ви в свободното си време да поразмислите над тези горчиви факти, а дотогава ще ви помоля да ме освободите от присъствието си. Ако не бях зает — добави диктаторът със страшна ругатня, — за сбогуване щях да ви дръпна един хубав бой!
Франсис слушаше, дълбоко съкрушен. Ако можеше, щеше да избяга, но тъй като не знаеше как да излезе от жилището, в което така злополучно бе влязъл, не му оставаше нищо друго, освен да стои глупаво на мястото си.
Мис Вендилър наруши мълчанието.
— Татко — рече тя, — ти говориш така, понеже си ядосан. Мистър Скримджър може да е сгрешил, но помислите и подбудите му са благородни.
— Благодаря за думите — тросна се диктаторът. — Ти ми напомняш за някои други неща, които смятам за чест да доведа до знанието на мистър Скримджър. Моят брат — продължи той, обръщайки се към младия човек, — сглупи, че ви отпусна рента; от глупост и самонадеяност предложи брак между вас и тази млада лейди. Завчера вечерта тя има възможност да ви види и с радост трябва да ви съобщя, че с отвращение отхвърли това хрумване. Позволете ми да добавя, че аз имам значително влияние върху баща ви и няма да бъде вината моя, ако преди да изтече седмицата, ви лишат от рентата и станете пак писарушка.
Тонът на стареца беше дори по-оскърбителен от думите му; Франсис се чувствуваше обсипан с най-жестоки, унизителни и нетърпими обиди, виеше му се свят, той закри лицето си с ръце и изхълца от болка, без сълзи. Ала мис Вендилър отново се застъпи за него.
— Мистър Скримджър — заговори тя с ясен и равен глас, — не обръщайте внимание на острите изрази на баща ми. Аз не съм изпитвала отвращение към вас, напротив, помолих да ми дадат възможност да ви опозная по-добре. Колкото до това, което се случи тази вечер, уверявам ви, то ме изпълни едновременно със съжаление и уважение.
Точно в тоя момент мистър Ролз направи конвулсивно движение с ръка, което убеди Франсис, че е само упоен и започва да се свестява от упойката. Мистър Вендилър се наведе над него и за миг се взря в лицето му.