Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Аз опропастих живота си — каза той най-после. — Помогнете ми, кажете ми какво да правя, уви, аз не притежавам нито добродетелите на свещеник, нито ловкостта на мошеник.
— След като сте осъзнали грешката си — рече принцът, — аз вече нямам власт над вас, покаяникът трябва да се отнесе до бога, а не до принцове. Но ако ми позволите, ще ви дам съвет: вървете в Австралия като колонист, потърсете черна работа на открито и се опитайте да забравите, че сте били някога свещеник и че очите ви са видели този проклет камък.
— Проклет наистина! — отвърна мистър Ролз. — Къде е той сега? Какви ли злини още готви на хората?
— Няма вече да върши зло — каза принцът. — Сега е тук, в джоба ми, Както виждате — додаде той добродушно, — вярвам в разкаянието ви, макар и да е съвсем отскорошно.
— Позволете ми да ви стисна ръката — замоли мистър Ролз.
— Не — отговори принц Флоризел, — не още.
Тонът, с който произнесе последните си думи, беше достатъчно красноречив за младия свещеник, и когато принцът си тръгна, няколко минути мистър Ролз стоя на прага, следейки с очи отдалечаващата се фигура и призовавайки небесата да благословят този толкова мъдър съветник.
Няколко часа принцът вървя сам по безлюдни улици. Какви ли не грижи го измъчваха: какво да прави с диаманта, да го върне ли на собственика му, когото смяташе недостоен за такава рядка скъпоценност, или да извърши смела, съдбоносна стъпка, като веднъж завинаги го направи недостижим за цялото човечество — такъв сериозен въпрос не можеше да се реши отведнъж. Струваше му се, че диамантът бе попаднал в ръцете му по волята на провидението, а когато извади скъпоценния камък и го огледа под уличната лампа, размерите и чудният му блясък все повече и повече го убеждаваха, че той крие само опасности и злини за света.
„Боже, помогни ми! — помисли си принцът, — Колкото повече го гледам, толкова по ламтя за него.“
Най-после, макар и още да не бе взел окончателно решение, той се насочи към малкия, но разкошен замък на речния бряг, който от векове принадлежеше на неговото кралско семейство. Над входа и на високите комини беше издълбан гербът на Бохемия, минувачите можеха да надзърнат в раззеленен двор с най-редки цветя, а цял ден на върха на покрива стърчи и привлича зяпачи пред сградата единственият в Париж щъркел. Вижда се как влизат и излизат слуги със сериозен вид, а от време на време големите порти се разтварят и под арката минава каляска. По много причини тази резиденция беше особено скъпа на сърцето на принц Флоризел; винаги, когато се приближеше до нея, той изпитваше чувството, че се връща у дома си, толкова рядко в живота на великите хора, а тази вечер, още щом съзря заострения покрив и меко осветените прозорци, почувствува непринудено облекчение и задоволство.
Като приближаваше, страничната врата, през която влизаше винаги, когато беше сам, от сянката изскочи някакъв човек и с поклон застана на пътя на принца.
— С принц Флоризел Бохемски ли имам честта да говоря? — запита той.
— Такава е титлата ми — отговори принцът. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Аз — каза човекът — съм детектив и ми е възложено да предам на ваше височество това писмо от полицейската префектура.
Принцът взе писмото и го прегледа при светлината на уличната лампа. Най-учтиво го молеха да се яви незабавно с приносителя в префектурата.
— С една дума — каза Флоризел, — аз съм арестуван.
— Ваше височество — отвърна полицаят, — уверен съм, че префектът съвсем няма такова намерение. Както виждате, не е издал заповед в такъв смисъл. Това е просто формалност или, ако предпочитате, наречете го услуга от ваше височество на властта.
— Ами ако откажа да дойда с вас? — запита принцът.
— Няма да скрия от ваше височество, че ми е дадена широка свобода на действие — отговори детективът с поклон.
— Ей богу — възкликна Флоризел, — вашата наглост ме смайва! Вас, като обикновен полицай, мога да извиня, но началниците ви ще платят скъпо за дързостта си. Каква е според вас причината за тази неучтива и противозаконна стъпка? Забележете, че засега нито отказвам, нито се съгласявам, тъй че много ще зависи от вашия бърз и прям отговор.
Позволете ми да ви напомня, господин полицай, че това е много сериозна работа.
— Ваше височество — каза детективът смирено, — генерал Вендилър и брат му имаха нечуваната дързост да ви обвинят в кражба. Те заявяват, че прочутият диамант е у вас. Ако отричате това, една само ваша дума ще бъде напълно достатъчна на префекта, нещо повече, ако ваше височество благоволи да убеди скромен полицейски служител като мен в своята невинност, ще ви поискам незабавно позволение да се оттегля.