Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Добър вечер, мис Вендилър — каза Флоризел. — изглеждате уморена.
А вие, ако се не лъжа, сте мистър Ролз? Надявам се, че сте извлекли полза от изучаването на Габорио, мистър Ролз.
Но младият свещеник беше в такова кисело настроение, че не му се говореше, а само се поклони сдържано и продължи да хапе устните си.
— На какъв добър вятър дължа честта да бъда споходен от ваше височество? — запита мистър Вендилър, който вървеше по петите на госта.
— Дошъл съм по работа — отговори принцът, — работа с вас; когато я уредим, ще помоля мистър Ролз да дойде да се поразходим. Мистър Ролз — додаде той строго, — позволете ми да ви напомня, че все още не съм седнал.
Свещеникът скочи на крака, като се извиняваше, тогава принцът седна на едно кресло до масата, подаде шапката си на мистър Вендилър, бастуна си — на мистър Ролз и като ги остави прави, готови да го обслужват като лакеи, заговори:
— Дошъл съм тук, както казах, по работа, но ако бях дошъл за удоволствие, щях да бъда много огорчен от оказания ми прием и още по-недоволен от компанията си. Сър — обърна се той към мистър Ролз, — вие се отнесохте неучтиво към по-вишестоящ от вас; вие, Вендилър, ме посрещате с усмивка, ала много добре знаете, че ръцете ви са още омърсени от грехове. Не желая да ме прекъсвате, сър — додаде той властно, — дошъл съм тук да говоря, а не да слушам, и ще ви помоля да ме изслушате с уважение и да ми се подчинявате безпрекословно. В най-скоро време вашата дъщеря трябва да се венчае в посолството с моя приятел Франсис Скримджър, когото брат ви признава за свой син. Ще ви бъда много благодарен, ако предложите не по-малко от десет хиляди лири стерлинги зестра. Що се отнася до вас, ще ви дам писмени напътствия за една важна работа, която трябва да свършите в Сиам. А сега, сър, отговорете ми с две думи: приемате ли тези условия, или не?
— Извинявайте, ваше височество — каза мистър Вендилър, — но ще ми позволите ли най-почтително да ви задам два въпроса?
— Позволявам — отвърна принцът.
— Ваше височество — продължи диктаторът — нарече мистър Скримджър свой приятел. Уверявам ви, да знаех, че е удостоен с такава чест, щях да се отнасям към него с подобаващо уважение.
— Умело задавате въпроса — каза принцът, — но няма да имате полза от това.. Чухте разпорежданията ми, дори да не познавах този джентълмен от по-рано, пак нямаше да ги отменя.
— Ваше височество тълкува думите ми с присъщата си проницателност — отвърна Вендилър. — Още един въпрос: за съжаление аз насочих полицията по следите на мистър Скримджър по обвинение в кражба, да оттегля ли обвинението, или да го поддържам?
— Постъпете, както сметнете за добре — отговори Флоризел. — Избирайте между повелята на съвестта си и законите на тази страна. Подайте ми шапката, а вие, мистър Ролз, дайте ми бастуна и елате с мен.
Мис Вендилър, лека нощ. Смятам — добави той към Вендилър, — че мълчанието ви значи безрезервно съгласие.
— Ако не мога да направя нищо друго — отвърна старецът, — ще трябва да се подчиня, но ви предупреждавам открито, че няма да се оставя току-така.
— Вие сте вече стар — каза принцът, — ала годините са безмилостни към грешните. За възрастта си сте по-неблагоразумен от младите. Не ме предизвиквайте, мога да ви докажа, че съм по-суров, отколкото си мислите. За пръв път, откакто ви срещам, вие ме гневите, постарайте се да бъде и последен.
След тези думи, давайки знак на свещеника да го последва, Флоризел излезе от стаята и закрачи към градинската врата, а диктаторът тръгна подире им със свещ да им свети и отново махна сложните резета, с които се мъчеше да се предпази от натрапници.
— Сега, когато дъщеря ви не е тук — рече принцът, извръщайки се от прага, — позволете ми да ви кажа, че разбирам заплахите ви, но достатъчно е да вдигнете ръка и ще си навлечете моментално непоправима беда.
Диктаторът не отговори, ала когато под светлината на уличната лампа принцът се обърна гърбом, той направи жест, изпълнен със заплаха и безумна ярост, а след миг кривна в една уличка, тичайки с всички сили към най-близката пиаца за файтони.
Тук, казва моят арабин, нишката на събитията около Къщата със зелените щори най-после се прекъсва. Още едно приключение, добавя той, и ще свършим с Диаманта на раджата. Тази последна брънка на веригата е известна сред жителите на Багдад като „Приключението на }принц Флоризел и детектива“.
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО НА ПРИНЦ ФЛОРИЗЕЛ И ДЕТЕКТИВА
Принц Флоризел вървя с мистър Ролз чак до входа на един малък хотел, където последният се беше настанил. Те си поговориха доста и свещеникът на няколко пъти се трогна до сълзи от строгото и същевременно бащинско мъмрене на Флоризел.