Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Катаяма се замисли.
— Добре. Ще разбера кога е свободна и ще ви съобщя. Мисля, че и за нея ще бъде интересно да се запознае с вас.
— Ах, да! — Хирано изведнъж се сети нещо. — Интересна подробност! Открих какво е „Джошокаку“.
— Нима?!
— На едно място в доклада бе споменат филиалът на „Джошокаку“ в село Шинойоме, префектура И. Там се обучава персоналът на завода за регенерация. Това е нещо като общежитие или хотел на „Кокубу джукогьо“. Казват, че главната сграда се намирала в град Куресаки, префектура Хирошима.
— И Шинономе, и Куресаки са край морето … Катаяма си спомни веднага какво му разказа Кейко за Домото. В разговора си с нея той беше се изпуснал да спомене за „Джошокаку“ … По всичко изглежда, че е ставало дума тъкмо за този хотел.
— М-да … Подозрително място. Добре ще е да го посетим!
— А основната сграда се използва като дом за посрещане на особено важни личности, посещаващи завода на „Кокубу джукогьо“ в Куресаки. Казват, че там отсядал дори императорът.
— Може би и Кенсей Домото е отсядал там с Мари Фуджикура? Ами ако всичко е станало именно там? …
— Какво имате предвид? — Хирано се сепна.
— Нещо, след което Мари е изчезнала.
Събеседниците се спогледаха.
— Ето, погледнете тази карта. — Хирано разгърна пред Катаяма картата на острова, който приличаше на морско конче.
— Откъде сте я взели? — учуди се Катаяма.
— Намерих я между документите, които ни донесе вдовицата на покойния автор на доклада.
— Каква странна форма. Остров ли е или езеро! — Катаяма не можеше да си спомни къде е виждал точно такова изображение. — Изглежда, че е остров: около него минава корабна линия.
— Напомня морско конче, нали? Струва ми се, точно там ще бъде започнат строежът на втория завод за регенерация!
— Така ли?… А нима няма да е на Токуношима. Аз чувах…
— Засега не е взето решение. Населението протестира, а това е вече пречка. Токуношима е измама, фалшификация, предназначена да отвлече вниманието. А всъщност са избрали още от самото начало това островче.
— Хм … Напълно възможно. А къде се намира то?
— Засега не мога да кажа точно. Имам само тази карта. Но мисля, че е някъде близо до Токуношима.
— Защо?
— Ако този остров се намираше на съвсем друго място, и там биха се сблъскали с протестно движение, Компанията има намерение да угаси страстите, като предложи друга, малко по-далечна площ. Хората ще си помислят, че са им отстъпили. Такава си е човешката психология. Малко населен или необитаем остров на известно разстояние от Токуношима — ето какво е нужно на компанията.
— А как се казва това островче?
— Не зная. Сам му измислих име — остров Морското конче.
— Остров Морското конче? — очите на Катаяма проблясваха. — Чакайте, чакайте, чувал съм някъде това име…
— Не знам, но на големите карти го няма…
— Да, а къде е остров Токуношима?
— Югозападно от Кюшу, по-близо до Окинава. Архипелаг Амами.
Катаяма потършува на един от рафтовете на библиотеката си и извади няколко книги. Хирано погледна заглавията им: „История на японската бактериологична война“, „Секретните отряди във войната против Китай“.
— Откъде са се взели у вас? — учуди се той.
— Останали са от Шигемицу Гокан. Струва ми се, че тъкмо в тях срещнах името „Морското конче“, — Катаяма прелистваше трескаво страниците, — Ето, намерих го. — той посочи с пръст средата на една страница. — Четете. „Бившите подчинени на Широ Ишии създали секретна лаборатория, която била настанена в жилищна сграда в Токийския район Шинджуку. В околностите на столицата била построена фабрика, а на остров Морското конче, югозападно от Кюшу, се намирала базата за бактериологично оръжие.“
Хирано прочете последната фраза на глас и се смая.
— Е, какво ще кажеш? — Хирано дори не знаеше какво да отговори. „Отрядът Ишии“ и заводът за преработка на ядрено гориво — на едно и също съвсем неочаквано място.
— Ами да, разбира се — сети се той, — помните ли самолета, който катастрофира в планините Чичибу през есента на миналата година? И тогава заедно със Шигемицу Гокан се оказа Ясуюки Камея от отдела за атомна енергетика. Отново атомна енергия и биохимическо оръжие…
— Нищо чудно — повдигна рамене Катаяма. — Концернът „Кокубу“ е най-големият производител на оръжие в Япония. Съвсем естествено е и да се занимава едновременно с разработката и на едното, и на другото оръжие за масово унищожение. Но тук навярно може да има и други тънкости.
— Но защо именно на остров Морското конче? … — Хирано се замисли.
В това като че ли имаше някаква логика. Завод за регенерация на ядрено гориво на същия остров, на който през годините на войната се е намирала секретната бактериологична база на „отряда Ишии“!,.. Разбира се, това не е случайно. Очевидно малобройното тукашно население вече се е примирило с постоянната опасност и едва ли ще започне да протестира.