Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Но нали той още от началото е знаел, че отношенията им са обтегнати?
— За Домото цялата група „Кокубу“ винаги е била нещо като чувал с пари. Разправят, че всичките му избирателни разходи по време на изборите за председател на партията „Приятели на народа“ били заплатени от „Кокубу“. И го избраха. Той оглавява най многобройната фракция в партията, има възможност да облагодетелствува маса послушни депутати — и то само благодарение на това, че зад него стои концернът „Кокубу“. Но макар и да принадлежат към една група, „Кокубу джукогьо“ и „Кокубу шоджи“ невинаги са в добри отношения. Нещо повече, дори различните клонове на самата търговска фирма действуват самостоятелно. В резултат на това конкурентната борба в самата компания не е по-малко остра от борбата с други компании. Често купуват суровини и материали от други компании — дори да са конкурентни, стига да им излезе по-евтино. И ако Домото трябва да избира между „Кокубу джукогьо“ и „Кокубу шоджи“, разбира се, че ще избере „Кокубу джукогьо“.
Но всяка от тези фирми се смята за водеща в групата „Кокубу“. Ако избере „Кокубу джукогьо“, Домото би обидил „Кокубу шоджи“, а това, разбира се, не е в негов интерес. И ето че му се е паднал удобен повод — скандалът във връзка със завода за регенерация. Естествено той не може да изпусне този случай.
— Но нали скандалът със завода е недоглеждане на „Кокубу джукогьо“, А за него трябва да плаща „Кокубу шоджи“, на която отнемат изгодна сделка.
— Не, не е така. Тя въпреки това няма да е на загуба. Когато се касае за крупни проекти, търговската фирма играе ролята на организатор или координатор. Тогава тя заема ръководно място в групата. Строежът на ново предприятие изисква високо равнище на техническите познания и огромни разходи, такава работа не е по силите само на една фирма. Тъкмо в тези случай са необходими големи търговски фирми с тяхната способност да планират, да събират много важна информация, да организират. „Кокубу шоджи“ координира работата на двете групи, влизащи в концерна — атомната енергетика и тежката промишленост, и затова строежът на завода за регенерация е много важен за нея, от този проект зависи много. Ето защо за нея заводът има по-голямо значение, отколкото изтребителят. Тя сега е в такова положение, че й е по-изгодно да отстъпи „Черното копие“, за да запази за себе си завода.
Катаяма неслучайно е създал първото частно детективско бюро в Япония: той беше много добре информиран човек.
— Мисля, че преди да препоръча на Охара сменянето на търговската фирма, Домото си е осигурил съгласието на „Кокубу шоджи“. Във всеки случай той е спечелил най-много от всички. Смяната на фирмите ще предизвика прехвърляне на огромни суми, при което значителна част от тях ще се окаже в джоба на Домото.
— А какво произвежда този завод? — полюбопитствува Кейко.
— Нима не сте чели последните вестници? — учуди се Катаяма. — Става дума за предприятие, което ще преработва отпадъци от ядрено гориво за атомните електроцентрали и ще извлича от тях нови разпадащи се вещества. Хирано публикува неотдавна този план, вестниците все още шумят.
— О, ама за това ли говорите! Имате предвид завода, който се готвеха да строят на Токуношима, но тамошното население започна да протестира, нали?
— Точно така.
— А аз не знаех, че статията е написана от Хирано-сан.
— Късмет, нищо повече… — Хирано наведе смутено очи под погледа на Кейко.
— Може би Домото неслучайно говореше за острова южно от Кюшу? — тихо, като че ли на себе си каза Кейко. Но Катаяма и Хирано едва не подскочиха.
— Какво?
— Моят старец обеща да ме заведе на някакво си островче южно от Кюшу. Иска да го разгледа, казва, че там щели да строят курорт…
— Какъв курорт?! — извикаха едновременно Катаяма и Хирано и това накара Кейко да трепне.
— Ох, че ме уплашихте. Не зная дали точно този остров ви интересува. Дядката казваше, че бил необитаем. Предлагаше ми да го чакам в хотела, докато се върне оттам.
— Да, да, разбира се, че е той, точно той. Ако не е той, защо Домото ще ходи лично да го разглежда? А не ви ли каза какво е името на острова?
— Не.
— Опитайте се да разберете внимателно. Островът трябва да се казва Морското конче. Запомнете това име.
— Какво смешно име. Когато казах, че не искам да остана сама, дядката беше малко недоволен, но после се съгласи да ме вземе със себе си.
— Идете. А знаете ли, че нашият вестник иска да помести репортаж за остров Морското конче — добави въодушевено Хирано. Виждаше се, че бе готов да тръгне веднага за там.