Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Следователно именно остров Морското конче, за който пише в книгата, е изобразен и на картата! — направи заключението Катаяма.
— Непременно трябва да напиша за всичко това! — въодушеви се Хирано.
— Ще бъде страшна новина! Дори само фалшификацията с Токуношима е сензация, а на туй отгоре и това!… Представяш ли си, същият остров, на който някога се е намирала секретната база на Ишии!
— Знаете ли, след онази статия забелязаха нашия вестник. — Хирано не можеше да сдържи гордостта си. — Шега ли е: някакво си провинциално вестниче, а правителството и „Кокубу“ го шпионират, страхуват се да не им забъркаме отново някоя каша. Каква чест! Затова пък сега стана много по-трудно да се работи. Достатъчно е да кажеш, че си от „Сагами шимпо“, и веднага започват да ти препречват пътя. А Морското конче е някакво си островче сред безбрежния океан. Стане ли нещо с мен, никой не ще може дори да ме намери.
— Да не искате да кажете, че е опасно да се отиде там? … — попита загрижено Катаяма.
— Убеден съм, че ако са решили всичко, сигурно пазят острова както трябва.
— Наличността на охрана ще означава, че предположенията ни са верни! Че се готвят да строят завода там.
— Точно така, Именно затова искам да отида на острова.
„Да… Малко островче сред океана, дори не е отбелязано на картата, а какви зловещи планове са свързани с него!“ — помислиха си едновременно на раздяла Катаяма и Хирано.
Задкулисната сделка
— Ужасен провал… — ядосано процеди през зъби Кенсей Домото, като изливаше в устата си поредната чашка саке. Днес той бързаше да се напие, което беше сигурен признак за лошото му настроение.
— Просмука се точно там, където никой не очакваше. Някакво си жалко вестниче.
— Охара също беше ядосан. Кейко наливаше саке ту на единия, ту на другия от мъжете. Тя правеше това мълчаливо, обстановката беше твърде напрегната, за да си позволи да каже и тя нещо.
— Ще се наложи да почакаме с „Черното копие“,
— Не може иначе — съгласи се Охара.
— Ако излезе наяве и това, не можем се отърва от вестникарите, особено ако надушат за връзката с „Дженерал електроникс“.
— Не мога да разбера как са допуснали в „Кокубу“ такова нехайство — въздъхна Охара. Той беше явно отчаян, че се осуетява такава изгодна сделка. И то само защото тези идиоти от „Кокубу“ не умеят да пазят тайните си!
— Те казват, че някакъв техен специалист, зает в изпробването, умрял ненадейно във влака и някой откраднал чантата му с доклада.
— Как може да носи със себе си такива важни документи?
— Разбира се, това е безобразие, но в компанията му имали доверие, така или иначе — специалист, отговарял е за експеримента.
— Не бива да се допуска повече изтичане на информация.
— Та ето какво искам да ви кажа, господин Охара. Във връзка с това имам едно предложение. — Домото погледна внимателно събеседника си, без да се разделя с чашката саке. — Какво ще кажете, ако прехвърлим „Черното копие“ на друга фирма?
— Какво? Да отнемем сделката от „Кокубу“? — изуми се Охара.
Домото наведе бавно глава.
— Ако с изтребителя се занимава „Кокубу шоджи#“ отново може да се вдигне шум около въпроса за завода за регенерация. Тогава ще пропадне всичко.
— Но в „Кокубу“ могат да се заинатят…
— Сами са си виновни. Защо купуват от една и съща чуждестранна фирма изтребители за държавата и атомен реактор за собствения си завод — нима е възможно да се прави така? Това ще предизвика неизбежно подозрения. „Кокубу“ си позволява твърде много. Разбира се, аз бях готов да им дам всичко. Но сега това е невъзможно. „Кокубу“ трябва да се откаже от нещо. Нека избират: или „Черното копие“, или завода. Мисля, че за тях е по-изгоден заводът. Нека се договорим, Охара-сан: „Черното копие“ не е за „Кокубу“.
Настъпи тягостно мълчание. Всеки потъна в мислите си. Изборът на „Черното копие“ като изтребител от „ново поколение“ за поредния петгодишен план за укрепване на отбраната зависи изцяло от Домото, Всеки опит да се действува през главата му е обречен на неуспех. Та нали вече имаше един инцидент, когато Управлението за национална отбрана вече бе взело решение за доставката на самолет за ВВС, а Домото успя да го отмени на заседание, в което военните не участвуваха…