Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Но ако изтребителят бъде предаден на друга фирма, тогава ще възникнат нови усложнения: широките познанства, които Охара беше си създал в „Кокубу“, ще се окажат съвсем ненужни, ще му се наложи да осъществява връзки в другата фирма, която ще спечели от сделката баснословна сума. И все пак Охара се страхуваше много повече от перспективата да загуби изобщо поръчката за „Черното копие“. В такъв случай ще излезе, че е дал без нищо на Домото и Кейко. Това го караше да беснее от яд.
— И коя фирма предлагате вместо „Кокубу“? — попита тихо Охара.
— „Сумикура шоджи“. Те се занимават отдавна със самолети. При тях работят прекрасни инженери, пък и търговските операции на фирмата са доста успешни. Мисля, че това ще е дори по-добро, отколкото „Кокубу шоджи“.
— Но нали „Сумикура шоджи“ е била винаги в конкуренция с „Кокубу шоджи“. Та те са непримирими врагове!
През периода на реализацията на третия и четвъртия план за укрепване отбраната на Япония, когато бе поставен въпросът за избор на нов самолет за военновъздушните сили, „на земята“ се развиха жестоки сражения между фирмите „Сумикура шоджи“ и „Кокубу шоджи“.
— Ако заложим на друга фирма, тя трябва да не отстъпва или дори да превъзхожда „Кокубу“. „Сумикура“ и „Кокубу“ са равностойни. При това концернът „Сумикура“, който няма в състава си фирма — производителка на оръжие, притежава по-голяма свобода на действие. А „Кокубу“ е съвсем друго нещо — при тях всичко зависи от „Кокубу джукогьо“, която е най-големият фабрикант на оръжие и държи за юздите търговската фирма. Та нали „Кокубу джукогьо“ се стреми всички оръжия за силите на самоотбраната да се произвеждат тук, в Япония. Ето защо покупката на американския изтребител е нелогична за „Кокубу“, това само ще доведе до разпри. Тъй че възможно е сегашният скандал дори да се окаже полезен за нас. А тогава смятайте, че „Черното копие“ е вече в Япония.
По време на разговора Домото незабелязано накара Кейко да седне до него и само на него да налива саке. С това той даваше на Охара да разбере, че макар и да сменя търговската фирма, той оставя в сила сделката за изтребителя, а следователно и Кейко принадлежи на него по право. Охара нямаше какво да възрази на стареца, който съвсем недвусмислено искаше да му бъде заплатено за услугата … Охара изглеждаше невъзмутим, но Кейко виждаше, че той е бесен от яд.
През нощта Кейко остана при Домото. Като я милваше, той каза като че ли между другото:
— Струва ми се, че ти обещах да те заведа на морето.
— О, още ли помните това? А аз си мислех, че сте забравили.
— Никога не забравям какво съм обещал на жена.
— Колко се радвам! Значи заминаваме, нали?
— Има едно островче южно от Кюшу. На него може би ще строят курорт, та ми предложиха да отида да го видя. Ще дойдеш ли с мен?
— Южно от Кюшу ли? Да не е Танегашима?
От всички острови южно от Кюшу Кейко знаеше само Танегашима, който беше известен с това, че в старо време португалците донесли на него за пръв път невижданото за японците огнестрелно оръжие.
— Не, още по на юг.
— Окинава ли е?
— Някъде по средата. Но по-близо до Окинава.
— О, толкова далеко?!
— Самият аз ще отида на едно малко, почти безлюдно островче, а ти през това време ще поживееш в един хотел на голям остров и ще ме чакаш там. По-нататък не мога да те взема със себе си.
— Необитаем остров! Колко е романтично! Не искам да остана сама в хотела. Искам да дойда с вас.
— На това островче не пускат външни хора — възрази й Домото и явно съжали, че го е казал.
— Кой, аз ли съм външна?
— Не се сърди, не се сърди. Ще се постарая да взема и теб със себе си. — Макар и да го беше яд, че се изпусна да каже нещо, което не биваше, старецът явно бе поласкан от желанието на Кейко да го придружи…
Кейко веднага съобщи на Катаяма за разговора между Кенсей Домото и Джордж Охара. На срещата с Кейко Катаяма доведе за пръв път Хирано.
Седяха в едно скромно ресторантче в Хараджуку.
— Значи и вие търсите Мари… — Кейко погледна приветливо Хирано, след като изслуша разказа му за детската им дружба с Мари. Хирано също знаеше някои неща за новата си позната от Катаяма. Нейният разказ за това, как са търсили изчезналата котка, го накара да се усмихне — колко подхождаше на Мари… Хирано беше благодарен на Кейко за стремежа й да помогне. Колко много рискува заради приятелката си, с която я сближаваше само обичта им към домашните животни…
Напоследък и Катаяма беше се променил към Кейко, макар и да казваше доскоро, че не знае дали може да й се вярва.
— Изглежда, че на Домото не му е било лесно, докато реши да смени търговската фирма. — Катаяма се замисли. — То е съвсем естествено, трябвало е да избере това, което ще му е по-изгодно.