Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Ала Дризт никога не дразнеше ученика си, нито му се подиграваше и това му правеше чест. Елфът сериозно се бе заел със задачата си, а най-важното сега бе да изостри рефлексите на младежа и да го научи да се защитава.
Невероятните заложби на варварина, макар и не — докрай развити, смайваха Дризт. В началото елфът се боеше, че заради упоритата си гордост и горчивината, с която бе изпълнен, Уолфгар няма да се поддава на обучение, ала младежът не го бе разочаровал. Разбирайки на колко много неща можеше да го научи някой, толкова опитен с оръжията, колкото бе Дризт, варваринът винаги го слушаше най-внимателно. Гордостта му, вместо да го накара да повярва, че е велик воин, който няма какво повече да научи, го подтикваше да се възползва от всяка възможност, която можеше да му помогне да постигне целите, които си бе поставил. В края на първата седмица вече успяваше да отбие много от ударите на елфа, стига да не позволеше на гнева му да го заслепи.
През тези дни Дризт рядко говореше и само от време на време поздравяваше варварина за някой особено добър удар или пък за напредъка, който младежът постигаше. Скоро Уолфгар забеляза, че с нетърпение очаква одобрителните думи на елфа всеки път, когато изпълнеше някой особено труден удар. По същия начин с ужас чакаше неизбежния удар, който следваше всяка негова грешка.
Уважението на младежа към Дризт нарастваше. Нещо у елфа, който стоически понасяше самотата, в която живееше, без да се оплаква, се докосваше до съкровения му идеал за чест. Той все още не можеше да проумее какво бе накарало Дризт да избере такъв живот, ала от това, което знаеше за учителя си, бе сигурен, че става дума за принципи.
В средата на втората седмица, Уолфгар вече напълно бе овладял Щитозъб и не само, че умело отблъскваше двата ятагана, но често сам нанасяше добре премерени удари. Елфът ясно виждаше промяната, която постепенно настъпваше в ученика му. Младежът вече не просто отвръщаше на ударите, а като знаеше кои бяха слабите му страни, се опитваше да предусети нападенията и да се предпази.
Когато Дризт най-сетне сметна, че Уолфгар вече е научил как да се защитава, елфът започна да му показва тънкостите на нападението. Той разбираше, че начинът, по който се биеше, надали ще бъде най-добрият за младия варварин. Огромната сила на младежа щеше да му бъде много по-полезна от бързите, лъжливи ходове, които елфът често използваше. А и в бой бойците от тундрата бяха по-агресивни и предпочитаха да нападат, вместо да се защитават. С един добре премерен удар, якият варварин можеше да повали и великан.
Единственото, на което му оставаше да се научи, бе да чака.
Една тъмна, безлунна нощ, докато се подготвяше за поредния урок, Уолфгар съзря пламъка на лагерен огън далеч в равнината. Варваринът гледаше като омагьосан как на хоризонта припламват нови и нови светлинки и се зачуди дали не бяха хората от неговото племе.
Погълнат от трепкащите пламъчета, младежът дори не чу безшумните стъпки на Дризт. Зорките очи на елфа бяха забелязали раздвижването в далечния лагер много преди светлинките на хоризонта да привлекат вниманието на Уолфгар.
— Твоят народ оцеля — рече той, за да успокои младия мъж.
— Откъде знаеш? — попита Уолфгар, стреснат от внезапната поява на учителя си.
Дризт застана до него и се загледа в тундрата.
— Те понесоха големи загуби в Битката при Брин Шандер — най-сетне рече той. — А и лютата зима бе тежка за жените и децата, останали без мъже, които да ловуват. Тръгнаха на изток, по дирите на северния елен и по пътя се присъединиха към други племена, дано така станат по-силни. Хората все още използват имената на племената, към които принадлежаха преди битката, ала в действителност сега има само две — Племето на Лоса и Мечото племе.
Дризт помълча малко.
— Ти принадлежеше към Племето на Лоса, нали? — запита той най-сетне и Уолфгар кимна. — Те се справиха добре и сега са господари на равнината. Много години трябва да минат преди народът на тундрата да си възвърне загубената сила, ала младите воини вече възмъжават.
Огромно облекчение се разля по тялото на Уолфгар. Той се боеше, че Битката при Брин Шандер е по-косила твърде много воини, за да може народът на тундрата да се възстанови. Зимата по тези места бе сурова и жестока и младият варварин с болка си мислеше, че внезапната загуба на толкова мъже (някои племена бяха изгубили всички) е обрекла оцелелите, на бавна смърт.